Черната гарга

[Akaша]

И черната гарга бавно се разграчи
в мрака чу се зловещия и стон
бурята успя да намокри крилата и
но малкото и сърце не издаде и тихичък тон...

Очите и като две топчета искряха във мрака
по тях се четеше само страх и самота
под черните пера тя душата си пазеше
но въпреки всичко тя бе изпълнена със празнота...

Човката си мъничка тя леко отвори
и започна да пее свойта песен изпълнена със студ
клепачите си черни..бавно притвори
защо ли и тя желаеше живот някък си по друг..

Природата сякаш нейната болка чувстваше
сякаш откриваше в малкото и съзнание самота..
и явно над нея смили се..животът достатъчно я беше пречупил
прчупил духът..сянката..радостта..

Чу се трясък..гръм удари..
и следващото нещо което вижда
бе жалкото подобие на свят
малкото и черно телце на ледения паваж се стовари
и избави се от този така измислен жалък ад....

Тя умря..олицетворението на душата
тя умря разби се на парчета в мен..
за пръв път проблясна в мен светлината..
за пръв път..но убиваше я студа
бавно отиваше си топлината
и накрая от гърдите политна духа...

[mandarinka_vd]

Много ми харесва БРАВО!