детето

[ilusia]

Да бъдеш дете дар от Бога или проклятие:) Тоест не да бъдеш ами ...не зная как да го формулирам ... имам предвид , че едно малко дете , се учудва на всичко то изпада в див възтрог при вида на бау бау.. а ни поглеждаме снизходително на бау бау, все пак сме го виждали хиляди пъти..
Едно дете пипва котлона има дън на главата, но после пак пипва котлона, защото случайно може да е изстинал.. а какво  правим ние хората... не поглеждаме повече котлона, въпреки че той наистина може да е изстинал, но не ние упорито помним болката...
Примаме света си като дадност, мислим , че хората са ни длъжни и забравяме , че не е така , а едно дете се радва на всичко .. колко пъти от 5-тата си година досега сте опитали нещо? Нито веднъж нашите вкусови рецептори са закърнели ... приемаме света по наложения ни начин... а детето лапа мръсната чашка... на нас са ни останали толкова малко сетива

[ilusia]

Исках да кажа , че децата и възрастните възприемат света по различен начин. И се чудих това , знам ли.. децата изпадат в див възторг, когато видят едно куче. На нас обаче това не ни прави впечатление, ние сме виждали куче хиляди пъти и се усмихваме малко снизходително , именно това кара децата на 1001 път да не обърнат внимание на кучето. Ние ги принуждаваме да приемът света по наш начин. Обаче нашите сетива са закърнели. Децата възприемат света по много различен начини - пипане, гледане, опитване. Кога някой от нас ще види нещо, което не знае какво е, и ще го опита??? Никога. Обаче децата си хващат мръсната чаша и си я лапат, всякаш е шоколадов сладолед... а ние скокваме като орлици, сакън, да не попадне някои микроб в ангелчето....всякаш навремето майка ми насело като е изяла 7 бръмбъра, защото е нямало кой да я гледа, е умряла.. казвам , че децата не знаят нищо за света и все пак знаят много повече, от който и да е от нас

[tonnny_bg]

Да.Сега те разбрах.Ами защо ли?Защото с времето ,с годините всеки пораства.Това е неизбежно.Няма как.Живота го изисква от нас.И от висотата на годините ние трупаме опит(нещо,което на децата им липсва) и знаем ,че мръсната чаша няма да ни донесе нищо хубаво.Че тенджерата на котлона пари.Ние вече ,благодарение на годините ,имаме си своя опит.Знаем ,че ще се опарим ,а не искаме.Умеем да се пазим.Децата не могат да се пазят,затова сме ние покрай тях.То няма опит и незнае какво може да му се случи.И е нормално .Не мисля,че трябва да се държим като деца.Живота изисква от нас други подвизи.Незнам дали са по-важни,но със сигурност трябва да ги осъществим,докъдето можем.

[`Fallen_Angel`]

Децата опознават света сетивно. За тях " пари " не означава абсолютно нищо преди да го направят веднъж-два пъти .. и тогава знаят, че там не се ходи и не се пипа. Това обаче не им пречи да си намерят друг котлон и да го гледат с подозрение преди пак да пипнат. Ходят и си проверяват дали мама е права, че всичко котлони парят. Като пораснат вече няма нужда да ходят и да пипат, защото знаят какво е "всички". За тях всичко е ново и интересно, а ние сме го виждали години и години и е загубило първоначалното си очарование.
А за майките ... като ми дойде на главата ще ти кажа защо е така  [shame]

[tonnny_bg]

Моя син като не работи печката се утрепва да пипа.Само дето не я разглобява на съставните и части.Ама види ли огън,не се приближава каквото и да му казваме. :p [lol] [lol]

[ilusia]

Моят племенник като беше бебе и обожаваше да се вре в контакти и да щрака ключа на лампата

[pumpal_]

Детето е страно нещо. Имаше един филм за децата, че знаели всички отговори на живота, но забравят вси4ко, когато започнат да говорят. Аз мисля, че децата не трабвя да се глезят прекалено много,а трябва сами да се опарят, за да разберат сами, да си обелят коленете, за да се научат и да са подготвени за нещата  :) [heart__]

[tonnny_bg]

Добрият родител е не този,който предпазва от падане,а този ,който превързва  рани. :) :) :)

[CorvusCorax]

Да де, ама повечето родители в днешно време нито превързват рани, нито предпазват от рани, а предимно теглят един здрав бой на детето, че е излязло навън и е паднало...

[Smahnata^BG^]

Да.Сега те разбрах.Ами защо ли?Защото с времето ,с годините всеки пораства.Това е неизбежно.Няма как.Живота го изисква от нас.И от висотата на годините ние трупаме опит(нещо,което на децата им липсва) и знаем ,че мръсната чаша няма да ни донесе нищо хубаво.Че тенджерата на котлона пари.Ние вече ,благодарение на годините ,имаме си своя опит.Знаем ,че ще се опарим ,а не искаме.Умеем да се пазим.Децата не могат да се пазят,затова сме ние покрай тях.То няма опит и незнае какво може да му се случи.И е нормално .Не мисля,че трябва да се държим като деца.Живота изисква от нас други подвизи.Незнам дали са по-важни,но със сигурност трябва да ги осъществим,докъдето можем.

Трябва да отговаряме за действията си,а това не го търсят при децата или поне при тях е по-различно. Всякаш в този свят е по-лесно да си дете......