Сър Фигаро

[dodic]

- Заповядайте сър Фигаро, чая ви.
Това малко го постресна. Беше сервитьора Жилбер, приятно момче и добър събеседник. Той отмести на страна вестника и пусна две бучки захар в парещия чай. Посещаваше всеки ден по обед скътаното, уютно заведение срещу небостъргача на Лийнкълн стрийт. Причината заради която го правеше бе желанието му да я види. Тя бе адвокатка и работеше в канторите на петия етаж от небостъргача точно срещу заведението. Често вечер я наблюдаваше, и когато тя приближеше прозореца предпазливо се отдръпваше, мислейки си че не го вижда. И сега седеше, очаквайки я. Знаеше й цялото разписание за деня и като нея стриктно го спазваше. Наближаваше обяд и тя щеше да е тук всеки момент. Този път бе взел книга, като допълнение към вестника, зад който често се криеше. Беше я видял случайно на витрината на книжарницата  Белтроне. На корицата с червени, големи букви пишеше: ,,Езика на тялото". Бе решил да разучи жестове на ухажване и да ги прилага, а също така и да следи нейните. Надяваше се така да разкрие чувствата й, ако въобще имаше такива. Вратата се отвори и между краката й се вмъкнаха студа и шумотевицата от булеварда. Представлението започваше. Тя се насочи към масата. Всеки ден бе едно и също, като по учебник. Влизаше, Жилбер вземаше палтото й, и я съпровождаше до масата й, там в ъгъла до голямата саксия с фикуса. Днес бе накак по-пленителна. Косата и бе щипната на високо и откриваше врата й, а тясната, къса пола подчертаваше стегнатите и снажни крака, обути в черен чорапогащник. За него бе като газела - висока, стройна, изискана. Сервитьора, т.е. Жилбер й поднесе стола и тя седна кръстосвайки крака. Скрит зад вестника като шпионин,сър Фигаро наблюдаваше всичко. Тя го погледна през рамо и му се усмихна. Беше наясно с всичко случващо се. Той й бе като сянка, но на нея това й се харесваше. Погледна го отново, но този път задържа за по-дълго погледа си, втренчена в очите му. Сър Фигаро не издържа и се шмугна зад вестника. Стръвта вече бе хвърлена, оставаше само да чака. А зад вестника се случваше нещо. С треперещи ръце той ровичкаше из книгата, търсейки подходящия за случая жест. След като не откри нищо подходящо,  прибра го набързо и се направи, че нищо не се е случило. В това време вече Жилбер поднасяше обяда. Без да иска докосна ръката й и тя му се усмихна. Гореща вълна плисна сър Фигаро в лицето и той се изчерви. Искаше му се да стане и да зашлеви този хлапак задето докосва дамата му. Глътна чая и го повика. Искаше да отвлече вниманието му и да го отдалечи от дамата. Поръча си още един, при това с малък коняк. Вече бе доволен. Тя бе сама. Внимателно наблюдаваше движенията й, как внимателно отрязва късче месо и го пднася към устата си, как след това допира салфетката до устните си и после отпива от чашата минерална вода. Най обичаше да я наблюдава докато се храни. Често се ядосваше на себе си, че все не му идва куража да я заговори. ,,Утре ще го направя" -  сам си обещаваше и не преставаше да я гледа. Възхищаваше се на всяко нейно движение. След като приключи с обяда тя запали цигара. Извъртя се така, че сър Фигаро да я вижда цялата. Той жадно опипваше с очи всеки сантиметър от бедрата й. Проследяваше цялата й снага, докато се спираше на китките й. Бяха толкова нежни и бели. В този момент се досети за прочетеното от книгата: ,,Ако някоя от китките е насочена с вътрешната част към мъжа, то това есигнал, че жената правеща този жест го харесва". Сега вече бе щастлив. Бе намерил това което търсеше. Усмивката се показа на устата му. Бе някъде в мечтите си и едва не пропусна как тя му се усмихва в отговор, докато с фин жест загасяше цигарата си. Остави парите в лъскавата чинийка и стана. Жилбер вече я очакваше с палтото в ръка. Като изискан кавалер й помотна да се облече и я изпрати до вратата. Въпреки, че сър Фигаро ставаше свидетел на тази сцена, всеки път мърмореше и се ядосваше за това.
- До осем, мила моя – прошушна тихо и доизпи коняка.

[Angel Soul]

Определено в прозата си много по-добър , отколкото в поезията! Пишеш страхотно! Имаш богат речник и дарба да описваш дребни детайли завладяващо, да увличаш читателя в написаното... [cvetee]

[Gentiana]

 [cvetee]Интересно е. Има ли продължение?

[dodic]

Благодаря ви, все още стъпвам неуверено на този терен.
а продължения може да има много.




:flowers:

[tonnny_bg]

 [plqs plqs] [gentlefen]-------интересно и заинтригуващо.

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [cvetee] [cvetee] :kissoflove: