Колко малко понякога трябва...

[PurpleANGEL]

Отново вкъщи се прибрах -
уютно мъничко градче.
Себе си сред многото познах,
намерих и последното парче.

Вечер бе, безоблачна и чиста,
вдигнах погледа нагоре -
видях Луната бледа, но лъчиста.
Почувствах се душевно пак отворен.

Видях и безброя искрящи звезди,
почувствах се сякаш отново родих се,
а душата желае към тях да лети.
Май от блаженство сякаш напих се...

Колко малко понякога трябва -
чисто небе, Луна и звездици.
Изпълват ни с радост и вечно блаженство,
а за Вселената са просто дребни трошици...   

[tonnny_bg]

Прекрасно е .Толкова хубаво ,че си го прочетох няколко пъти.Браво.Няма ми ги емотиконките иначе щеше да видиш огромно поле от цветя и целувки за теб. [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[PurpleANGEL]

Благодаря ти, миличка!
[inloveee]

[Gentiana]

 [inloveee] [cvetee]

[PurpleANGEL]

 :kissoflove:

[everlasting]

Поздрав за нежния стих! [????? ?????] [????? ?????] [????? ?????] [good_]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ти върви си, дори безпосочен,
само верния път потърси...
Малък, нежен, в тълпата самотен...
Имаш толкова много звезди!

Ти си с тях, нямаш нужда от друго;
най-богат, най-щастлив ще си с тях -
те - мечтите на истински влюбен,
ще те греят по целия свят!

[cvetee] Срахотен си!