За кактусите

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, May 04, 2010, 23:59:51 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

За кактусите също има пролет -
и те завръзват цвят, освен бодли.
Последен сняг с иглите си от проза -
посипе ли ги - също ги боли.

И техните цветя са се разлистили,
а сетне по реда си - дали плод.
На края прецъфтели са от времето разнищени,
защото в кактусите среща се живот...

Онези, злите хора, също срещат пролет,
завръзват и усмивка; даже ги боли,
защото някога, преди да ги посипе с проза,
животът им е подарил и стих...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

mariana_fairy

Размечта ме и ме просълзи едновременно. За мен това е един много силен стих  [heart__]
Душата ми легло ти беше...

DEVIL_IN_HEAVEN

Благодаря ти, мила! Сестра ми каза, че това е един от най-слабите ми стихове... и въпреки това смятам, че е един от най-смислените. ;)
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Who cares


mariana_fairy

Няма как да е слаб, когато е толкова красив и изпълнен със смисъл  :)
Душата ми легло ти беше...

dodic

Ти нямаш слаби стихове. Много ми хареса, Девилче.
Поздрави. :)
Понякога, от себе си се скривам

DEVIL_IN_HEAVEN

Макар, че реалността не е чак толкова розова (и безбодлива), много ви благодаря, приятели! Сред вас винаги се чувствам като "да се завърнеш в бащината къща..." [lol]

[I love you]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...