Врабче

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Обичаш ме. -
Прошепна ми едно врабче.
Кое врабче?
Познаваш ли на двора птиците
с невзрачни рошави криле?...
Накратко да ги назовем - семейство.
Да вникнем в тяхното гнездо.
И те се карат - европейски:
телефонират в клоните,
държат си сметка сто на сто;
а после заедно тъгуват
и в сълзи се лекуват,
прегръщат се, непитайки защо.
И пеят дълго... После се целуват.
Прощават си. Не носят те вина.
Врабчетата са малки личности.
Допуска грешки птичешката им душа,
но те си чуруликат всичко -
така си вярват. До смъртта.
Обичаш ме -
прошепна ми врабчето -
невръстното ни рошаво дете.
Усмихнах се. Прегърнах го с крилете си.
Баща ти също бе врабче...

[agressive_girl]

Уау... Останах безмълвна...
[nomer edno] [air kiss]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [heart4] Радвам се. Такава е целта...

[mariana_fairy]

Това врабче ме върна преди доста години... сетих се за една тъжна история и ми стана хем много мъчно, хем се усмихнах леко. Странно, благодаря за емоцията  [heart__]

[Eamon]

 [6te mal4aaa] [6te mal4aaa] [6te mal4aaa] Оле Дяволче такова... прекрасно е!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Това врабче ме върна преди доста години... сетих се за една тъжна история и ми стана хем много мъчно, хем се усмихнах леко. Странно, благодаря за емоцията  [heart__]

То хубаво те е върнало, ама днес като го препрочетох, осъзнах, че има сериозна нужда от редакция... Благодаря все пак, че си проявила разбиране и си го погледнала откъм съдържателната му страна... Поздрав и за теб!

[gu6]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

[6te mal4aaa] [6te mal4aaa] [6te mal4aaa] Оле Дяволче такова... прекрасно е!

И както казах... след преработката ще е наистина прекрасно, но сега просто не съм в състояние да мисля за нея. Благодаря ти и ...

:flyingkiss:

[djuliano]

Обичаш ме. -
Прошепна ми едно врабче.
Кое врабче?
Познаваш ли на двора птиците
с невзрачни рошави криле?...
Накратко да ги назовем - семейство.
Да вникнем в тяхното гнездо.
И те се карат - европейски:
телефонират в клоните,
държат си сметка сто на сто;
а после заедно тъгуват
и в сълзи се лекуват,
прегръщат се, непитайки защо.
И пеят дълго... После се целуват.
Прощават си. Не носят те вина.
Врабчетата са малки личности.
Допуска грешки птичешката им душа,
но те си чуруликат всичко -
така си вярват. До смъртта.
Обичаш ме -
прошепна ми врабчето -
невръстното ни рошаво дете.
Усмихнах се. Прегърнах го с крилете си.
Баща ти също бе врабче...

А аз, един красив и мъдър славей,
прочитайки го, почнах да си мисля -
макар да си изгубена и стара,
и вече да не можеш да се листиш,
защо ли още с теб ми става топло
и искам да изпея битието,
един красив и много светъл охлюв
започва да ме гали по сърцето...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [so_happy]

Прекрасно е! Не искам да отговарям, че ще се олея...