Бакшиш

[djuliano]

Протъркан от седене, гледам диво,
мечтите ми прелитат покрай мене,
наоколо ми всичко е фалшиво,
във плен съм аз на канибалско племе,
от цяла вечност чакам тя да дойде,
но кафенето е жестоко празно,
да я намеря май е невъзможно,
едно окуражаване измамно
опитва да ме стисне за ръката,
но то е само мимолетна сянка,
омръзва ми да чакам до стената,
да сричам от разкъсана читанка,
"Вземи, момче!" - на келнера извиквам
и всичките пари му подарявам,
а после вътре в себе си надниквам
и като чаша чай се изпарявам.

[mariana_fairy]

Хареса ми въпреки, че е малко мрачно. Финалът е уникален  :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Да... а за кое кафене говорим :question: