Пол Верлен

[Who cares]

Лунна светлина



Душата ти — един избран пейзаж,

където всички в луди бергамаски

летят, бушуват — маскарад блестящ,

но тъжни са под пищните си маски.


Възпяват с вечно модната тъга

страстта, живота хубав и мечтите.

Не вярват в щастието и сега —

и песента им слива се с лъчите,


с лъчите на печалната луна,

тъй че замират в парка глъч и трели

и водоскокът плаче в тишина.

О, тъжен плач сред статуите бели.