Миниатюра

[chocolate_fairy]

Помниш ли езерото? Топлият вечерен вятър носеше белите вишневи цветчета и ги вплиташе в дългите ми черни коси. Помня аромата на тревата и тихото люлеене на дървената рибарска лодка. Гората на отсрещния бряг беше толкова красива в булчинската си премяна с воал от пролетни цветчета.  Бях оставила мислите си и всичките си болки в шумния град. Потънала в приказката за лека нощ на пролетните птички, не усетих кога до мен си седнал. Две души срещнаха погледите си в тишината на заспалите езерни води. Погледнах пръстена в отворената ти длан и се усмихнах.  Нищо не каза, не беше и нужно. Този миг на искреност струваше много повече от всички думи на света.

[Creep]

"ДА" ли каза  [lol]
Иначе мисля, че е трябвало да продължиш разказа си....  :)

[chocolate_fairy]

Иска ми се да е казала "Да"... :)