Докато Антоан сънува

[beliqt_ricar]

Изморителният ден завърши с тихото падане на нощта. Цял ден мама Ани беше заета с Антоан. Той си играеше и от време на време мрънкаше да излиза навън на разходка. Последните звезди изгрели на небосвода дадоха начало на поредния му розов сън. В полунощ в стаята му беше тихо и спокойно. Прекарал невероятно първия си рожден ден , Антоан сега спеше сладко с приятна усмивка на лицето. Въртящите се мишки над кошарата се бяха надвесили над него и наблюдаваха с интерес как малките пръстчета на бебето се движеха съвсем бавно. До главата му бяха седнали синьото магаре и кафявото мече. Вперили очи в спящото дете , играчките създаваха илюзия на живи същества , готови всеки момент да станат и да тръгнат да се разхождат из стаята. Ето , кафявото мече вече беше станало и взело червената шапка на Антоан. С голям интерес си я сложи на главата и се обърна към магарето:
-   Отива ли ми?
-   Приличаш на пожарникар – присмя му се то. – Шапката е много голяма за теб.
Мечето се намуси и свали шапката. Магарето се обърна към шкафа до кошарата където седяха бялото зайче , сивото мече , розовото прасенце Прасчо и новото им другарче – синьото слонче.
Като съвсем новичко в този дом слончето стоеше мирно и кротко без да създава излишния шум на който бяха свикнали другите играчки. Те обаче го наблюдаваха и искаха да разберат повече неща за него.
-   Ти от къде си Слонче? – попита го бялото зайче.
-   От много далечен град – отвърна слончето. – До там се пътува много дълго време. Минава се през една малка планина , после се излиза на обширни поля с много зелена трева. Минава се покрай едно село , в което има църква , чиито куполи са позлатени. След него пътят се изкачва по втора планина , която е много висока , по-висока от първата. Някъде по средата на този път се намира града , от който ме купиха.
-   А теб той те купи? – попита сивото мече до него.
-   Купи ме баткото на Антоан – отвърна слончето. – Той живее и учи в този град. Беше ме загледал веднъж в магазина. Много се колебаеше дали да не ме купи , но накрая реши да ме вземе и подари на своя малък братовчед.
-   Познаваме го – отвърнаха играчките в един глас. – Той често идва да си играе с него. Даже Звярчо също е подарък от него.
-   Кой? – стресна се слончето.
-   Кучето до прозореца – посочи му с пръстче бялото зайче. – Той също е от много далечен град.
-   Да – намеси се Прасчо. – В града от който идва Звярчо се носят морски звуци от раковини и мирис на пясък и солена вода. С него се запознахме през лятото и още щом влезе в тази стая усетихме този прекрасен аромат и чухме тези звуци.
-   Кучето не говори с нас – продължи зайчето. – За него ние сме примитивни същества , но когато минава покрай нас ни поздравява учтиво.
Антоан се размърда и играчките се парализираха от страх да не би да се събуди и да ги види. Но бебето само се обърна на другата страна и отново заспа.
-   Уууф , бяхме на косъм – каза розовата хвърчаща мишка , която заедно със своите братя и сестри окачени на музикалната въртележка , бършеха потта си от лицето.
Слончо реши да се разходи малко и слезе от шкафчето върху синята топка на белите звездички.
-   Искаш ли една бърза разходка из нашия свят? – попита го тя.
-   Ще бъде много интересно – съгласи се новото приятелче и топката тръгна като го заведе до леглото , където спяха мама Ани и татко Жижо , после отидоха до прозореца и спряха. От перваза слезе Звярчо и се приближи до гостите си.
-   Добре дошъл в нашия свят , Слончо – поздрави го кучето. – Надявам се тук да ти хареса. Макар да не общувам много с другите играчки знай , че можеш да разчиташ на мен.
-   Благодаря – отвърна Слончо и с изненада видя как Звярчо се издигна все едно с невидими крила и отново застана на перваза на прозореца.
Топката заведе слончето и до други места и след това го върна отново до кошарата. Бялото зайче и Прасчо му помогнаха да се качи отново при тях. Нощта все още властваше над стаята и играчките продължаваха да се движат напред-назад и да клюкарстват по-между си. Антоан спеше непробудно без да подозира , че новата му играчка беше легнала до главата му и се опитваше да проникне в съня му – нещо , което другите играчки никога не са постигали , макар да се опитваха всяка нощ. Слончо така й не разбра дали е влязъл в съня на Антоан , но го обля топла вълна когато усети как новия му стопанин в съня си го прегърна.

[chocolate_fairy]

Много е по детински чисто, но щеше да е интересно ако имаше някаква идейна случка. Мисля, че не е завършено, а може да се получи наистина интригуващо.