Ода за кредитора (или беше Поема за кредитора, не знам)

[Андреско Гарибалди]

Той в зори (по тъмна доба)
ще стане, отново да пере пари!
И ти целият скован от злоба,
ще се чудиш дали ще ти прости?
Кредитът не се така погасява,
лихви, лихви нека ударят душите!
А те (децата) изпадат в забава
и бягат и чакат го скрити...
Гангстери ще прати - млади юнаци,
мъжка дружина, цяла дузина,
добре прикрити с Adidas-калпаци,
те тайно ще ти точат бензина.
Ой, кредиторе, пиле прошарено,
ти що сърцето ти за нас милее,
все си в програма претоварена
и все Преслава тебе ти пее..
Кредити дава, нека топлят сърцата -
пари ИМА, къде е нашата криза?
Днес продадох в робство децата,
а утре ще прехвърля последната риза.
И той пак в зори (поредна доба)
кафе с Бареков ли па' да пие?
Сега кредиторът скован от злоба -
кръвта ти от ножа си ще мие...