Защото съм гаден, мазен и дебел - част 2

Started by Андреско Гарибалди, March 15, 2010, 22:35:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Андреско Гарибалди

http://forum.stih4e.com/index.php/topic,41573.0.html - част 1

От облаците свален, в сайта, тук долу,
ме повикаха мен, за поредното шоу -
идеи за стих ли? Хм, имам си много!
Раздвоих се за двете любими ми теми -
философски боклук или любовни проблеми?
Не мога да избера, защо все на мене -
а сега ще трябва да пиша и в минало време...

Та, този път няма да е някаква история,
извадена изпод моя локната директория,
няма да е практика, няма да е теория...
Аз съм земен човек, макар че летях преди,
преди пишех за мен, сега не пиша почти,
имам си идеали, имам си планове и мечти,
но ключовата дума за всичко това е "звезди"...

Не обичам да отговарям за действията свои,
не играя игри с краткотрайните наши герои -
"Нещо не разбирам, какво си тука написал,
ама ти да не би изобщо да не си мислил?"
Не, извинете ме много, не биваше така -
просто не знаех, че някой е поставил правила.
Не знаех, че трябва да се по стадото водя,
кажете ми вие, искрено ви моля,
как да пиша, да пия, да пафкам, по жени да ходя.

"Твоите идеи за нас са като пълна кофа с боклук,
нещо си се объркал, очевидно не си за тук..."
Не че съм се учил с години или диплома имам,
но очевидно, не съм аз - дето на сериозно се взима,
да, сигурно не работя по този стих цяла година,
това значи ли, че да го в кошчето изпратя-замина?

Много ви моля, извинете другарко учителка,
че не ви превръзнасям - не сте ми вдъхновителка,
не ме интересува, какво ги другите вълнува,
аз драскам с пръсти, той със златна четка рисува...
Къде тук може да направи някой сравнение -
искате душата, а гледате стихотворение?
Искате да ви разказвам за небето, звездите, луната,
а тънете в гняв, омраза, злоба - вътре в душата си...
Приказки за лека нощ, сигурно и да ви завия,
вие сте вечеряли, а аз да измия чиниите?

"Не е ли странно, че си го кръстил така,
стиховете трябва да... абе по-нежни имена?"
Не, благодаря, защо да се самозалъгваме -
тази "творба" носи вредно излъчване,
на някои им дава житейски кошмари,
на други им дава събуждащи шамари...
И аз ли съм виновен за грешките чужди,
че всеки не може сам да запълни артистициозните нужди?
Някои ме наричат луд, искайки да съм друг,
а някои ме изритват, сигурно от страх,
боже, къде сгреших, че не се родих като тях?
Все още е трудно, но ще се правя на смел -
и това е защото съм
гаден,
мазен,
дебел...

[inlovee]
And we slowly come undone
waiting for the king that never come

NiksY

На мен ми харесаха и двете части на творбата ти. Да не говорим, че част от баналните лиготии, които се изливат в този раздел, ме отвращават доста повече, отколкото други хора се възмущават на наглед по-непоетичния ти изказ. В крайна сметка аз в изкуството и живота търся смисъл, а не форма и красива опаковка. Все пак ми се струва, че както аз, така и стихът ще бъдат разбрани погрешно.

"Раздвоих се за двете любими ми теми -
философски боклук или любовни проблеми?"
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."


MoonLight

Quote from: NiksY on March 15, 2010, 23:10:33 PM
На мен ми харесаха и двете части на творбата ти. Да не говорим, че част от баналните лиготии, които се изливат в този раздел, ме отвращават доста повече, отколкото други хора се възмущават на наглед по-непоетичния ти изказ. В крайна сметка аз в изкуството и живота търся смисъл, а не форма и красива опаковка. Все пак ми се струва, че както аз, така и стихът ще бъдат разбрани погрешно.

"Раздвоих се за двете любими ми теми -
философски боклук или любовни проблеми?"

Сам го каза - "на мен ми харесаха". Въпрос на вкус и личен избор. Аз предпочитам да чета истини вплетени в 'банални лиготии', от колкото истини в лай*а.. дам. [В момента не говоря специално за написаното от Андрешко, а попринцип. ]

Има си начини за казване на нещата. И това може да се нарече начин, но защо е облечено в думата 'поезия', не знам.. Пак казвам, въпрос на личен усет. Не ангажирам никой с мнението си.
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Андреско Гарибалди

Ами... какво да кажа... най-важното, което ми хрумва е - чете се "Андреско"...

А посланието и идеята ми - те са ясни. Всеки има право на избор, стига да не се ограничава сам себе си от него, до един момент, в който от свои "избори" и "възгледи" не се окаже заключен в клетка...
And we slowly come undone
waiting for the king that never come