Изтрещяване (запетаи, тиренца, кавички)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Изтрещявам -
с тиренца, в кавички, но без многоточия,
защото многоточията ми приличат на малки звездички,
от които може някой с пръст да ме сочи,
омотан в запетаи, тиренца, кавички...
Мислим двамата, нагласяваме някак си
нашите драми, проядени с мишки.
Шием, кроим, залепяваме, режем...
доизплитаме тънички нишки.
Сучем, въртим ги копнежите -
ще си каже човек, че си липсваме,
а пък ний изтрещяваме с него -
между кавички с тиренца въздишаме...
Стана ми късно за крайно променяне,
пък на него му стана излишно...
Да си поплачем ли, или да се посмеем?
- запетаи, тиренца, кавички...

[Андреско Гарибалди]

Аз бях в едно старо поколение
от роботи-машинописци.
Всеки ден, всяко форумно мнение,
все ми пръщеше от мисли.

И сега, вече одушевен отново -
аз можех да се намръщя на всички!
Вкарвайки себе си в тази мода:
със запетаи, тиренца, кавички!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Мерси за допълнението, макар че стихчето не е писано за теб. :p

[Андреско Гарибалди]

Мерси за допълнението, макар че стихчето не е писано за теб. :p

Аз го чувствам, че все едно за мен е писано, пък.
А и не виждам някой да се е припознал...

[djuliano]

Е, за тая психологическа граматика с радост ти връчвам Специалната награда "Оскар" за оригинален сценарий, прескочи до Холивуд тия дни да си я получиш. Доказваш неординерното си, неконвенционално и нетрадиционно мислене. Мога само да те поздравя с тези два реда:
Когато скобите ужасно ти досаждат
и се заяждат с грозно двоеточие -
тогава нещо ново се поражда -
едно красиво бяло многоточие.... [lol]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ще те заточа между скобите си в клетка,
а ти ще заподскачаш в запетаи:
не мога,... но,... обаче,...
Тънки сметки
те, мачовците,
да въртят безкрайно - знаят...
Пък аз съм крива.
Граматическа пинсетка.
Ще те пощипна, щом настъпваш ме по края...
не мога,... но,... обаче,...
Съм заета!
Заета точно, колкото е дявол в рая...

[devil4o] Точно теб търсех...

[Eamon]

Интересно си го съчетала, допадна ми  :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Много ти благодаря, Eamon! С теб не сме си писали от ... хилядолетия. [oops] Радвам се, че още се помним. [inlovee]

[djuliano]

Ще те заточа между скобите си в клетка,
а ти ще заподскачаш в запетаи:
не мога,... но,... обаче,...
Тънки сметки
те, мачовците,
да въртят безкрайно - знаят...
Пък аз съм крива.
Граматическа пинсетка.
Ще те пощипна, щом настъпваш ме по края...
не мога,... но,... обаче,...
Съм заета!
Заета точно, колкото е дявол в рая...
[devil4o] Точно теб търсех...

Заета си - в морето дупка правиш,
от пет дерета запетайки сбираш,
от бурите се криеш все на зАвет
и в удивителните все се взираш...
Сега ще те анализирам пълно,
синтаксиса със тебе ще приложа,
докато неусетно вън се стъмни
и в своите постели аз те сложа.. :>
и

[lili_li]

Сърце, което не умее да обича
DEVIL_IN_HEAVEN 

"Обичам те!" - очите ти крещят;
прегръщаш ме... "Какво от туй?" те питам,
когато в себе си на кръстопът
не знаеш сам какво обичаш...

Целуваш ме и може би щастлив
сърцето си едва таиш в гърдите,
но тая обич, тънеща в мъгли,
едва ли знае в мене ли те врича...

Ръката ми усмихнато държиш,
поглеждаш ме тъй искрено в очите,
но не за обич мисли ти редиш -
на нея някакво подобие открито...

"Не ме мисли!..." - ми казваш сетен път
и сетен път раняваш ме в душата,
а аз полущастлива си мълча,
крада минути от съдбата...

"Обичам те!" - аз цялата крещя;
прегръщам те... "Какво от туй?" се питам -
нима способна съм да променя
сърце, което не умее да обича?

Ех,когато пишеше така...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Заета си - в морето дупка правиш,
от пет дерета запетайки сбираш,
от бурите се криеш все на зАвет
и в удивителните все се взираш...
Сега ще те анализирам пълно,
синтаксиса със тебе ще приложа,
докато неусетно вън се стъмни
и в своите постели аз те сложа.. :>
и

и... не знам какво следва, но във всеки случай частта със синтаксиса беше доста интересна... :> :> :>

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Сърце, което не умее да обича
DEVIL_IN_HEAVEN 

"Обичам те!" - очите ти крещят;
прегръщаш ме... "Какво от туй?" те питам,
когато в себе си на кръстопът
не знаеш сам какво обичаш...

Целуваш ме и може би щастлив
сърцето си едва таиш в гърдите,
но тая обич, тънеща в мъгли,
едва ли знае в мене ли те врича...

Ръката ми усмихнато държиш,
поглеждаш ме тъй искрено в очите,
но не за обич мисли ти редиш -
на нея някакво подобие открито...

"Не ме мисли!..." - ми казваш сетен път
и сетен път раняваш ме в душата,
а аз полущастлива си мълча,
крада минути от съдбата...

"Обичам те!" - аз цялата крещя;
прегръщам те... "Какво от туй?" се питам -
нима способна съм да променя
сърце, което не умее да обича?

Ех,когато пишеше така...

Когато пишех така, бях нещастно малко момиче. По-добре да си щастливо голямо момиче, което пише зле, отколкото обратното... Повярвай ми. :)

[ISHTAR75]

  Точно така мила aplaus3

[Eamon]

Много ти благодаря, Eamon! С теб не сме си писали от ... хилядолетия. [oops] Радвам се, че още се помним. [inlovee]

Факт  [confused], но можем да променим това.. примерно с едно общо стихче :) пиши на ЛС като имаш време днес, ще измислим нещо по въпроса.