Завършена картина на Ван Гог ("Подкастряне")

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, March 08, 2010, 02:59:11 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

Стои прекрасно вазата на масата -
завършена картина на Ван Гог.
Любуваш се като на слънце ясно -
на твоята поезия е плод...
Докато в миг съзираш клонката стърчаща
и пожълтяващия в крайчеца си лист,
пречупваш ги, защото са ужасни
и загрозяват твоя гениален щрих.
Днес, утре... листчетата вехнат,
окапват клонките под мълчаливите цветя.
В лулички се навиват върховете им
и ето - ти осакатяваш вече тях...
Наричаш го "подкастряне" - било полезно.
Без друго, те са си цветя.
Цветята нищо не усещат.
Цветята още са като жена...


Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

mariana_fairy

Много красив стих, великолепна образност. Грабна ме  [heart__]
Душата ми легло ти беше...

DEVIL_IN_HEAVEN

Много се радвам за това. [heart__] Нека на днешния ден всички дами се чувстват като завършени картини на Ван Гог и дори да ги кастрят, да се усмихват, защото няма по-красиво цвете от жената. То е създадено за възхищение. [heart__]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

djuliano

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on March 08, 2010, 02:59:11 AM
Стои прекрасно вазата на масата -
завършена картина на Ван Гог.
Любуваш се като на слънце ясно -
на твоята поезия е плод...
Докато в миг съзираш клонката стърчаща
и пожълтяващия в крайчеца си лист,
пречупваш ги, защото са ужасни
и загрозяват твоя гениален щрих.
Днес, утре... листчетата вехнат,
окапват клонките под мълчаливите цветя.
В лулички се навиват върховете им
и ето - ти осакатяваш вече тях...
Наричаш го "подкастряне" - било полезно.
Без друго, те са си цветя.
Цветята нищо не усещат.
Цветята още са като жена...




Когато се разбирахме с ухото си,
наоколо бе всичко много сиво,
разграждаха ме гадните въпроси,
не знаех да се радвам, а унивах...
Сега съм вече аз - добрият Винсент,
със времето си правим харакири,
и нещо светва...точно така , ти си!
Ела, ще се напием със дайкири!
Eдин много странен мъж

DEVIL_IN_HEAVEN

 [lol] Дайкирито е коварно питие. Може би някоя топла лятна вечер... Но не сега. :p
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...