Идвайки тихо (демо)

[Андреско Гарибалди]

Аз сякаш бях свикнал на тъмнина,
и сега на светло виждам само сенки.
Моето лице, моите маски на душата,
моите криле всичко отнемат...
И няма опасност да се скрия,
винаги малкия лъч ме открива,
твоето лице, твоята светлина,
твоето желание най-любимо...

Аз сякаш бях забравил смисъла,
отричах себе си в огледалата тук.
И моите ръце, и моите истини,
моите мисли ми правят напук.
Не намирам пътя да се измъкна,
моите радости не съществуват,
и през всичката наша обща мъка,
твоите очи ще възтържествуват.

Аз сякаш бях оглушал за малко,
и нищо красиво не чувах.
Моите звуци, толкова жалки,
сега дори музиката не струва.
И тя идва тихо при мен отново,
да накаже ли моите грешки?
Ако заслужавам нещо строго,
то нека в мен да бичува човека...