Майлс

[agressive_girl]

"От синевата литваме към мрака..."

...

Майлс се сепна. Рязко надигна глава и усети неприятното чувство на замаяност. Вече бе утро и в сънените му очи се отразяваше юлското слънце. Бе прекарал нощта на покрива на полуразрушена кооперация, сгушен до единствения комин. Или каквото бе останало от него. Градът се събуждаше и някъде далеч под него се чуваха клаксони, а бодрите гласове на разминаващите се хора натрапчиво се врязваха в съзнанието му. Майлс леко се усмихна и стана. Вече не се протягаше - отдавна бе пораснал за такива неща, но усмивката му неизменно бе останала с него, въпреки всичко. Време бе да тръгва и не биваше да губи нито миг повече. Събра торбите и кашоните, върза си протритите обувки и погали за довиждане куцото гълъбче, което му бе компанията тази нощ. Безшумно се запъти към стълбището и не след дълго изчезна в сутрешната мъгла. Двойка врабчета прелетяха и с чуруликане се сборичкаха. Започваше нов ден. Поредният. 

...

Майлс бе скитник. Двадесет и осем годишен, с русо-пепелява коса и с наситено сини очи. Приятно му е да се запознаете. На вас - не. Необяснимото чувство, че зад непринудената усмивка се крие нещо чудовищно, принуждаваше хората да странят от него. От време на време му оставяха по някоя стотинка и побързваха да се отдалечат. На Майлс обаче не му дремеше за хорските подаяния. Майлс бе самотник. Бе клоунът, гримиран до безобразие за пред хората. Бе утайката на обществото. Бе грешка на родителите си. (Така казваше баща му... копелето мръсно.) Бе убиец. Майлс гледаше на смъртта на жертвите си като на "естетическо издържано завършване на житейският им път". (Каквото и да значеше това.) Мхм, чак да се умили човек...
Той не убиваше, защото бе садист. Не убиваше, за да се гаври с труповете. Не убиваше от мъка, скука или ревност. Убиваше естетически красиво. Чисто и просто удушаваше жертвите си. Няма кръв, няма писъци. Правеше го с една-единствена цел - искаше да види онова непонятно нещо, наречено душа, как се изплъзва от втренчения им взор. Искаше да погледне през очите им, да види последните картини, преминали като на кинолента, докато дъха им бавно замира на пресъхналите устни и обвитите около ръката му длани се отпуснат мъртвешки върху паважа. Нямаше съвест, която да го гризе като плъх, появяваща се в тъмните и прокълнати часове на денонощието. Нямаше чувство за вина. Нямаше съжаление, съпричастност, дори капка разкаяние. В очите му се четеше само незадоволено детинско любопитство и озверяло желание да получи това, за което копнее. Не... Не виждаше душата - нямаше дори знак за нея. Майлс имаше основен принцип в това отношение - задължително убиваше по залез, на покрива на някоя сграда. (При лоши метеорологични условия - към 18-19ч. Плюс минус няколко минути. Педант човек...) Все пак трябваше да е естетическо.
В себе си Майлс таеше искрица надежда, че под меката светлина на последните слънчеви лъчи, душата ще се отрази в разширените от ужас зеници. Той щеше да я познае, само и само да я види... Не, не и не. Душата упорито се криеше някъде другаде, отказваше да напусне тялото през желаното място, или в краен случай, мислеше си Майлс, нарочно му правеше напук. А това деликатно го изнервяше. И го караше да убива с още по-голямо настървение. Майлс ще постигне своето, та ако ще да издуши цял град. Ще види поне една проклета душа, без значение как и кога ще го постигне. Точка.
"След сигнала оставете съобщение. Ти-и-ит!"

to be continued...

[{dulgokoska}]

Интересно [bravisimo]

[Gentiana]

 :flowers:

[chocolate_fairy]

Доста интересно  [heart__]

[mariana_fairy]

Харесаха ми мотивите за убийството - естетиката, срещата с душата. Завладяващ текст. Браво  :)

[agressive_girl]

Интересно [bravisimo]

Радвам се! [inlovee] [cvetee]

:flowers:

[chatlove]

Доста интересно  [heart__]

Надявам се, че и продължението ще ти е интересно! [heart__]

Харесаха ми мотивите за убийството - естетиката, срещата с душата. Завладяващ текст. Браво  :)

Благодаря! Усмихна ме!  [air kiss]

[agressive_girl]

...

"Хей, Грег - Айрис е! Предполагам, че си забравил за срещата ни, затова пак ти звъня! Разкарай тоя отвратителен секретар най-после! И си води записки, задник такъв! Чакаме те в клуба. Донеси пиячка, чу ли? Налага се да затварям, така че до по-късно!"
- Струва ми се, че ще пропуснеш купона, Грег - прошепна Майлс и гърлено изсумтя. - Но не се безпокой - двамата ще си спретнем голяма веселба.
Грег нямаше възражения. Беше здраво завързан за един стол - Майлс се бе погрижил да му запуши устата, понеже непрестанните молби положително го изнервяха. Седеше срещу Грег и разсеяно потропваше с пръсти по бузата си.
Чакаше залеза.
...
Айрис забързано вървеше по главната улица и почти крещеше по телефона:
- Не зная защо не дойде - вече за стотен път го казваше и имаше странното чувство, че говори на идиот. - Звънях му няколко пъти, но все ми се включваше секретара. Да, отивам да видя дали всичко е наред. По-късно ще ти се обадя. Да, добре! Ох, моля те! Познаваш Грег и си наясно, че ако имаше проблем, щеше да ни осведоми! Трябва да затварям вече! - тя ядосано затръшна телефона и го прибра в чантата си. Стоеше пред апартамен 3В и тъкмо понечи да звънне, когато видя, че вратата е открехната.
- Грег? - гласът и' заглъхна, когато видя безпорядъка. "Сигурно е обир" - помисли си тя. Но от Грег нямаше и следа. Часът бе 19:07ч.
Айрис дори и не предполагаше, че най-добрият и' приятел вече е мъртъв.
...

Майлс вече губеше търпение. Чакането му се струваше безкрайно мъчително. Без да обръща внимание на неразбираемите звуци, издавани от Грег, той го завлачи заедно със стола до покрива. "Предимството да живееш на последния етаж" - тази мисъл го разсмя и звукът от искрения му смях накара ужасения Грег почти да обезумее от страх.
- Не се страхувай, мой човек! Ще прекараш последните си мигове, съзерцавайки залеза в моята компания. - Майлс почти се задъхваше, изкачвайки последните стъпала. - Няма къде да избягаш, чуваш ли?! Днес аз ще бъда твоя Бог и знаеш ли, не ми дреме за молитвите ти! Днес аз ще се разпореждам с живота и душата ти! И, ако обичаш, млъкни поне за минута - разклащаш душевния ми мир!
Грег вече нямаше сили да се дърпа - просто стоеше и слушаше. Вече бяха на покрива - най-после заветната цел! Майлс се обърна към залеза, притвори очи, вдиша дълбоко въздух и усети така желаното спокойствие. Трябваше да се съсредоточи - работата му хич не беше лесна. Пристъпи към Грег и с бързината на пепелянка го сграбчи за шията. Няколко минути и всичко свършва. Грег се опитваше да се освободи, люшвайки стола назад. Без успех. Майлс го държеше в желязна хватка, гледаше го трескаво, а в дясното ъгълче на устните му бавно се оформяше усмивка. Грег усещаше как сърцето му бие до пръсване, вече нямаше въздух. Виждаше само големи черни петна, придобиващи размерите на безкрайна тъмнина. Последното, което се запечата в съзнанието му, бе прелитаща птица. Не можа да я познае. Секунда по-късно потъна в нищото.
Майлс приседна до него и захапа юмрука си от яд и мъка. Не видя душата. Проклетата душа! И този път не успя... Тънка струйка кръв се проточи по китката му. Беше раздрал кожата си от злоба. Стана, разсеяно се огледа и бързо се отдалечи. "И утре е ден, скъпи приятели!" - каза си той. Ритна вратата, водеща към стълбището и почти тичешком заслиза. Майлс беше бесен. Може би той някъде грешеше, може би подхода бе неправилен. "Майната ви!" - просъска през зъби на прииждащите мисли. - Това е моят начин да бъда щастлив. Защото на мен така ми харесва. А сега млъквайте!!!" Излезе от входа и се скри в една странична уличка. Никой не го видя.
Слънцето вече се бе скрило - огнени облаци го приютиха и покорно заотстъпваха пред мрака. Очите на Грег безжизнено се взираха в небосвода. Две солени сълзи засъхваха върху студеното му лице.
...

to be continued...

[chocolate_fairy]

Хайде, хайде... искам продължениетооо  [heart__]

[agressive_girl]

После да не кажеш - защо толкова бързо свърши... [lol] [lol] Съвсем скоро ще го напиша, обещавам! :)

[Attention]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [ya yaaa da daaa]

[agressive_girl]

...

Айрис не знаеше какво да прави. След като обиколи всички стаи на апартамента, излезе и се огледа. Реши да потърси съседите и да ги попита виждали ли са Грег и дали са чули нещо странно от апартамента му този ден. Ако те не можеха да и' помогнат, тогава вече щеше да звънне в полицията. "Униформените до един са кретени. Да не ти се налага да разчиташ на тях", помисли си тя и леко се усмихна.  Наближаваше 20:30ч и малко се поколеба, преди да натисне звънеца на последния апартамент - 6В (в останалите три явно нямаше никой тази вечер), но след като си пое дълбоко въздух и отметна косата си назад, тя позвъни. Някъде далеч се чуха камбанки и тя преглътна. Не обичаше Томас и пълният му с котки апартамент, но случая не търпеше отлагане. Преди време Том и' се натискаше и безочливо лъжеше, че ходят. "Този отвратителен индивид би трябвало да си живее още в пещера и да рисува мамути по стените и' ", често казваше тя. Естествено, Том не го огря нито тогава, нито сега. Айрис даде ясно да се разбере, че има връзка с друг. Едва след като тя го зашлеви пред киното, в следствие на непрестанните му опити да я целуне, Томас като че ли се отказа. Може би се примири. А най-вероятно я намрази. "Не ми дреме! Изродът заслужава да стои 24/7, облечен с бяла престилка, в стая с меки стени". И в крайна сметка се оказа, че опря до него. Ако това е късмет... Айрис позвъни втори път и тъкмо реши, че ще се обажда в полицията, когато вратата се отвори. На прага стоеше Том с мазна усмивка, в ръка държеше сива котка с изкривено връхче на опашката, а други две се умилкваха около краката му. От коридора зад него я лъхна смрад на котешка урина и цигарен дим. "Няма ли свършване този ден, Боже!", мислено изохка Ай наум и пусна дискретна усмивка:
- Здрасти, Том. Извинявай, че те притеснявам по това време, но исках да те попитам, виждал ли си днес Грег?
Том стоеше все така, като че ли вцепенен, с тази отвратителна усмивка на лицето си и я гледаше като ястреб мишка. На Айрис и' се прииска да му удари един юмрук, та поне да спре да се хили. Въздържа се поне за момента.
- Здравей, захарче! Радвам се, че намина - тъкмо си мислех за теб, докато сменях чаршафите. Ела, ще ти налея чаша скоч да се отпуснеш малко, че ми се виждаш стегната.
- Не ме размотавай, а ми кажи виждал ли си Грег! - почти изкрещя тя, вече сериозно притеснена от цялата ситуация. Сама на целия етаж, с Том срещу нея и постоянно гаснещата лампа в коридора... 
Той като че ли се позамисли, после пусна котката, която държеше и прокара пръсти през оредяващата си коса. "Знае колко мразя този жест и нарочно иска да ме изкара извън релси", каза си тя и реши да кара полека. Стъпваше върху заледено езеро.
- Скъпоценният ти Греги не съм го виждал днес, захарче, така че що не се успокоиш малко, а? Преди няколко часа чух трополене, но реших че си е довел някое курве и си играят на господар и слугиня. Даже си помислих, че може и да си ти... - Том се разсмя. Зад него една котка изсъска срещу друга и се сбиха. Той не отклони поглед от Айрис и все така преценяващо я измерваше, сякаш и' кроеше шапка. Или нещо много, много мръсно.
- Както винаги си адски духовит, Томи - каза тя със спокоен глас, но усещаше сърцето си как пърха като уловена птичка. Беше ужасно глупава идея да звъни на този ненормалник, но нямаше избор, дявол да го вземе. - Ами, благодаря ти за полезната информация! Приятна ве...
От изненада не довърши пожеланието си, защото Том я хвана за лактите и рязко я дръпна към себе си. Тя опита да се съпротивлява, като трескаво мислеше какво би могло да и' се случи, ако до няколко секунди не избяга. Единственото, което и' хрумна, бе да го ухапе по ръката и да го ритне в чатала. Опитът се оказа успешен.
Том изохка изненадано, когато впи Айрис зъби в мускулите му и напълно му причерня, когато тя го удари под кръста. Свлече се на колене и падна наляво. През замъгленият си поглед я видя как бяга надолу по стълбите. Затвори очи и отнякъде чу мъркане. Сивата котка бе пъхнала главата си под брадичката му. "Поне ти ме обичаш, Лу", помисли си Том, и с едната си ръка я помилва. Съвсем бавно се изправи, подпирайки се на стената, като почти постоянно се присвиваше заради тъпата болка в корема. Затвори вратата и измина коридора като старец - с пъшкане, изгърбен и дишащ тежко. Внимателно седна на дивана, като преди това избута котка, кърмеща малките си. Отметна глава назад и се замечта за това, което щеше да се случи, ако Ай не беше подивяла. Щеше да я вкара вътре, щеше да я налива с алкохол и може би, когато вече е полумъртва, щеше да я изчука. Адски диво и животински. Той щеше да получи своето удоволствие, а на нея щеше да и' даде само болка. Защото го заслужава. Защото го унижава. Кучка. Мръсна кучка. Том неусетно се унесе и заспа. Сънува Айрис, бита и изнасилена. 
...

Ай тичаше по улицата, като се опитваше да не си изкълчи краката заради високите обувки. Чак след две пресечки се усети и ги свали. Имаше нужда от питие, защото параноята я убиваше. Струваше и' се, че Том я дебне от всеки ъгъл. Страхът я задушаваше. И и' идваше сама да се набие заради всичко случило се. Не знаеше къде е Грег. Не знаеше дори тя самата къде се намира. Пресече шосето и се запъти към едно осветено барче. Имаше нужда да събере мислите си, после да си викне такси, да се прибере, да си вземе една вана и да заспи. Всичко останало може да почака. Да, дори и Господ да слезе, ще му се наложи да си запише час. Утре всичко ще е различно. На дневна светлина е по-приемливо. Айрис си позволи кратка усмивка и влезе в бара. Звънчето на вратата иззвъня и тя потъна в осветеното и топло скривалище.
"Наздраве за прокълнатите ни души"!
...

Докато Айрис пиеше второто си питие в покрайнините на града, Майлс седеше в парка, далеч от всякакво осветление и гледаше към нищото. Часът бе малко след полунощ и нямаше много хора. Малка групичка пиеше, по всяка вероятност алкохол, на двайсетина метра от него и двигаше ужасен шум. Крещяха и пееха някакви песни. Пречеха му да мисли. Майлс се зачуди дали да не отиде и да им изнесе открита лекция по юмручно право, но се отказа. Бяха повече и бяха пияни. Както всичко напоследък и това беше неприятно стечение на обстоятелствата. Той реши просто да се премести по-далеч. Да отстъпи. Като бито псе. Като жертва... Майлс си избра пейка в самия край на парка, достатъчно далеч от пияната компания и достатъчно близо до шадравана. Шумът от течащата вода го успокояваше. Той седна и хвана главата си с две ръце. Заслуша се. И спомените заприиждаха...

"Татко! Татко, стига! Боли ме, чуваш ли?! Ще направя каквото кажеш, само не ме наранявай!"
Трепери. Не му достига въздух. Боли го ужасно силно. Навсякъде по тялото има синини. Не може да се обърне в леглото нощем, защото отляво има две счупени ребра. "Така се става мъж", казва баща му и започва да го рита където види.
Защото не е затворил хубаво кранчето на мивката в банята. Защото е забравил лампата в стаята си включена. Защото не си е изял обяда. Защото му е син. Родила го е курва. Направил го е бог.
Татко вади колана от панталона си и отива към спалнята. Прибрал се е в късна нощ и е решил, че трябва да бъде посрещнат. А открива тъмнина и спящото си семейство. С едната си ръка посяга към жена си, хваща я за косата, а с другата замахва. Коланът изплющява и писъкът и' отеква в апартамента. Тя вече няма сили да се пази. Не му крещи. Не заплашва и не се пази. Просто плаче, без да отрони и звук. А татко удря. Наказва. Дава уроци. Майлс стои на вратата и през сълзи се моли на татко да спре. Знае, че и неговия ред идва. Виновен е. И днес е дишал скъпоценния въздух на баща си.
Вижда майка си окървавена, с белези по лицето и ръцете от колана. Закусва. Отива на работа. Прибира се. Плаче в банята. Спи. Погледът и' е празен. Усмивката я няма. "Мама я няма."
Един ден всичко се промени. Майлс се прибра от училище и видя майка си мъртва, просната до кухненския плот. В стаята се носеше аромат на рози и канела. Навсякъде имаше капчици кръв, портокалов сок и кални стъпки. Майлс не можеше да осмили видяното. Не вярваше, че това се случва наистина. Майлс обичаше баща си, въпреки всичкия побой и тормоз. Обичаше го. Но те никога не бяха достатъчно добри за него, не бяха мечтаното му щастие. Майлс заплака. Когато вече нямаше сила и главата му се пръскаше от болка, той целуна майка си по челото и се прибра в стаята си. Мигновено заспа.
Лунната светлина обля ръцете на майка му през кухненския прозорец. Като мехлем се плъзна по раните и' и бавно я обви в бял покров. Стенният часовник удари 3 часа. Татко му скоро щеше да се прибере. Майлс вече беше буден и знаеше какво да направи. "Този път няма да ме удряш, пиянде пропаднало! Ако се бях намесил по-рано, сега мама щеше да спи в другата стая, а не кръвта и' да се съсирва на локвички. Сега е твой ред да те боли, о, да! Бъди сигурен, че ще ти отдам заслуженото. Урокът ми тепърва предстои, татенце! Ела си у дома, защото мисля, че дойде и твоето време за последно причастие."
...

to be continued...

[dylgokoska]

[bravisimo]
Може ли този път продължението да е малко по-скоро?  [think]  [inlovee]