Евтаназия

[djuliano]

Това нейното не беше живот,

не беше живуркане,

не беше и медитиране.

Тя блуждаеше между смисъла и безсмислието,

между светлината и мрака,

между веществото и вакуума.

Беше ужасно да я гледам такава -

вледенена като чудовищен айсберг,

вцепенена като египетска мумия,

безформена като вулканична лава.

Тя не беше вече човек,

не беше растение,

не беше дори вирус.

Беше просто органична материя,

беше прежълтяла, съсухрена маска,

беше жалък тътен от земен трус в ада.

Беше само ненужен придатък,

досадил на сестрите и санитарите,

беше нищо, и нищо, и нищо...



... Трябваше просто да изключа системата.

И тогава очите й изведнъж оживяха.

Не разбрах точно какво проблясна в тях,

но ужасно приличаше на благодарност.   

[chocolate_fairy]

"Аз, убиецът" в раздел стихчета. Мисля, че в проза повече ми хареса, тука е по-грубо и недоизказано

И все пак въздейства

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Въздейства някак си смъртоносно, мисля. [confused] Днес имам нужда от нещо зареждащо. Като за нямане на настроение, това ми дойде в повече. И все пак, въздействащо беше, наистина...

[me4tatelka]

Тръпки ме побиха.. наистина въздействащо!..

[djuliano]

"Аз, убиецът" в раздел стихчета. Мисля, че в проза повече ми хареса, тука е по-грубо и недоизказано

И все пак въздейства

Права си, грубостта е умишлена, наистина е сходно с цитирания разказ. [evil]

[djuliano]

Тръпки ме побиха.. наистина въздействащо!..

Така би трябвало да е, да предизвиква тръпки [evil]

[djuliano]

Въздейства някак си смъртоносно, мисля. [confused] Днес имам нужда от нещо зареждащо. Като за нямане на настроение, това ми дойде в повече. И все пак, въздействащо беше, наистина...

Е, ти намери начин за зареждане, а нали сме обсъждали тезата ми, че хубавите стихове са мрачните :>