News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Случайна любов

Started by Kpucka, February 20, 2010, 21:41:28 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Kpucka

Случайна любов

Лъчите на слънцето нахлуха през прозореца ми, което предизвика моето събуждане.С доста усилия станах от леглото и веднага се отправих към банята. Миех си зъбите толкова бавно и мудно, че чак се дразнех сама на себе си.Бях оставила вратата леко открехната и тогава усетих как котарака ми започна да се умилква около мен.Понечих да го погаля, но той избяга като стрела. Беше невъзможно денят ми да започне без кафе. Кафето ми действаше не само ободряващо, но и някак си възбуждащо. Сутрешното кафе и цигара бяха нещата, които обичам най-много. Пуснах телевизора и щраках каналите, без никакъв интерес. Накрая оставих една музикална програма, просто колкото да не звучи тази така депресираща тишина...
Днес беше важен за мен ден. От дълго време бях безработна и не можех да си намеря работа. Ден след ден обикалях из софийските улици, ходих по интервюта и най-накрая ме одобриха. Ще питате какво съм правила, докато нямах работа и как съм се издържала?!Късметлийка съм, че родителите ми винаги са се грижили за мен и до ден днешен. Всъщност те живеят в провинцията, където си имат малък бизнес, от който се печели доста добре. Семейството ми  никак не беше доволно от това, че настоях да се преместя в столицата, както и по-късно направих. Имахме доста спорове около този въпрос. Истината е, че щом кракът ми стъпи тук заобичах всичко – хората, нощния живот и всичко останало. За повечето хора градът е опасен и мрачен, но за мен бе предизвикателство да живея там. Обичах да рискувам, исках да предприема тази стъпка и никой не ме спря.
Новата ми работа беше свързана с реклама така, че трябваше да облека подобаващо облекло. Обичах всичко скъпо и марково - дрехи, обувки, бижута. Като за първи ден исках да изглеждам страхотно – секси и същевременно като една преуспяла дама, въпреки че знаех, че не съм точно такъв тип жена... Вече тридесет минути стоях безпомощно пред гардероба и се чудех какво да облека. След дълго чудене се реших просто да облека нещо, каквото и да е.
Задръстванията в столицата, както всеки ден бяха ужасни. Времето също беше ужасно – поледици, сняг и огромна доза мръсотия.Това са нещата, които мразех тук – неприятните условия за живот. Вървях с леко наведена глава, вкочанена от студа и единственото, което ми правеше впечатление бяха малките дечица, които въпреки студа бяха навън и се заиграваха в снега. Изведнъж както си вървях, взирайки се в снежната покривка, се сблъсках с една жена. Не можах да видя лицето й, нито да й се извиня, тъй като тя явно бързаше и не обърна внимание на това. Имах още четвърт час път до офиса, в който щях да започна работа и за да стигна до там трябваше да мина през парка..
Бях във фоайето на сградата, където беше новата ми работа. Бързо се ориентирах накъде са асансьорите и се отправих натам. Понечих да дръпна вратата, но тя се отвори сама, което малко ме стресна. Влязох и натиснах петнадесетото копче. Усещах леко притеснение. Асансьора спря и излязох. Видях една жена, която ми се стори леко позната и отидох да я попитам къде да намеря шефката си. Щом тя се обърна обаче нещо в мен трепна, дъхът ми като че ли спря за миг, дори два. Беше прелестна, просто стоях пред нея и я гледах, наслаждавах се на тази божествена красота. Не знам колко време съм стояла така, може би петнадесет секунди и после понечих да проговоря. Гласът ми трепереше и сърцето ми биеше ускорено. Въпреки това успях да завържа разговор с нея и разбрах, че всъщност тя е моята шефка. Останах като гръмната, след като научих това. Продължих да се взирам в нея. Очите и бяха небесно сини като два прекрасни диаманта. Косата – дълга, руса и права, точно такава за каквото бях мечтала цял живот. На вид приличаше на някой топ модел и още не можех да проумея красотата и пленителноста й. За пръв път се чувствах така спрямо някой. Имах чувството, че... Да, като че ли наистина бях се влюбила за пръв път..в жена..
Друго време, друг ум !

chocolate_fairy

Хареса ми текста ти. Има малки подробности, които с писането ще изгладиш. Много ми хареса как разбуди въображението ми. Въздействаш.  [heart__]

Поздрави и добре дошла
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Kpucka

Благодаря ти много  [shame] [shame] [shame]
Друго време, друг ум !

Dulce_Insoportabla


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Kpucka

#5
 [shame] [shame] [shame] Благодаря ви !
Друго време, друг ум !

neustoima_f