Добро утро на всички -
големи, ученици и ученички!
Тъй приятно за мен е да кажа
- аз съм Нана и да разкажа
как обичам и как не обичам
/и редовете във рими да сричам/,
как се радвам и как ликувам,
също - как рядко тъгувам.
И така.. аз обичам земята,
поклон пред на България полята!
И приятелите си, без тях съм аз
за никъде във всеки час!
Зеленото е моят цвят,
то носи радост в този свят,
числото седем е на първо място
и с него всичко ми изглежда свястно-
от езерата в Рила до на Васко Кеца песента,
през седмичникът, през еврейските числа
и още много, свързано със седем,
което няма днес да изброя.
Обичам много, но не искам да изпадам
в подробности и да забравям,
че пиша описание на себе си,
в което ви разкривам късче от живота си.
Ноември моят месец е -
любим и безобразно есенен,
но пък и Май е хубав и зелен -
тогава, на тринайсти съм родена,
на шестнайсет, почти седемнайсет съм
/тук с какво да римувам "съм"?/
А живота ми се състои в поезия,
фотография, рисуване, стратегия,
музика, приятели, любов,
щастие, притихналост, свят - несуров,
а цветен и изпълнен с позитивност
и детска паралелна наивност.
Живея в Пазарджик, но ще се местя,
не знам къде, но няма да е лесно.
Намерих този сайт чрез думичка една,
написана във чичо Гугъл - "поезия"
и тъй се радвам, че тук се приютих
и хора с моите интереси открих!
И приятно ми бе да римувам,
и на тази темичка да се полюбувам!