Асансьорни приятели 2

[Андреско Гарибалди]

Случайно завръщане тук, горе.
Точно теб не очаквах да видя.
Сигурно съдбата ни е повикала,
не си ли с нея вече свикнала?

После надолу ще слизаме пак,
познатите стари бутони и мрак.
Усмивката обаче се качва,
какво ли това ще значи?

Нагоре, надолу, някъде, все бързаме
и безмълвните разговори омръзнаха.
Тук вместо утеха в твоите погледи,
аз все не намирам правилни поводи.

Тук, в асансьора, само две посоки,
тишината, самотата,
дори и времето е жестоко.
Това, което ще правиш с мене,
за съжаление е само наоколо.
Другаде нас двамата ни няма,
защото през цялото време,
все вървим без ясна посока.
Само теб и твоето лице пазя,
защото всичко друго от теб мразя.

[chocolate_fairy]

 [bravisimo] [inloveee]

[Андреско Гарибалди]

[bravisimo] [inloveee]

[heart__] [heart__] [heart__] За теб, Рал!  [inlovee]

[joyziland]

 [devil4o] [bravisimo]
''Само теб и твоето лице пазя,
защото всичко друго от теб мразя.''...

[Андреско Гарибалди]

[devil4o] [bravisimo]
''Само теб и твоето лице пазя,
защото всичко друго от теб мразя.''...

За съжаление понякога така се получават нещата, че нямаме други опции, освен да мразим, когато не можем да заобичаме...

[joyziland]

хм...което ме наведе на следната мисъл,че не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.

[Шантавела]

 [plqs plqs]

[Андреско Гарибалди]

 [inlovee]

[last_unicorn]

май щеше да е по-лесно всички да се разбирахме в асансьорите, иначе посоките са прекалено много и изходите са много, все бягаме от нещата... :) Страхотно е, поздравления :)

[Андреско Гарибалди]

май щеше да е по-лесно всички да се разбирахме в асансьорите, иначе посоките са прекалено много и изходите са много, все бягаме от нещата... :) Страхотно е, поздравления :)

Мерси, мерси...  [heart__]