Зрънце надежда

[Андреско Гарибалди]

Събудих се, късно следобед,
усещайки болката в мен.
Главоболие, толкова жестоко
от глада ми, притаен.

Шумовете наоколо дразнят,
не е музика, това което кънти.
Ударът, аз, земята, паднал -
виждам света през сълзи...

В тайното шкафче поглеждам,
няма останало и зрънце поне.
Навън излизам с надежда,
да срещна някой друг като мен.

Моят най-близък приятел -
секретния фармацевт, Радослав,
той днес за мен е набавил,
лекарство за моите болка и гняв.

И бързо се промъквам по тъмно,
да си приготвя от вълшебния прах -
в душата ми вече се съмва,
няма гняв, тревоги или страх...


***

И същата нощ с усмивка -
гледам звездите, несъзнателен.
Болката - вече красива,
утеха е,
в живота ми несъстоятелен...

[небесносиньомомиче]

 [cvetee]ах.. тази Надежда я знам .. видях -. избяга натам по кълдъръма

[Андреско Гарибалди]

Ами какво остава, освен да я настигнем и хванем?  :p

[небесносиньомомиче]

Ами какво остава, освен да я настигнем и хванем?  :p

и да я удушим???  безстрастно  :>

[Андреско Гарибалди]

Не можеш!

Надеждата остава вечна....

[небесносиньомомиче]

Не можеш!

Надеждата остава вечна....

хах- хах на дъното на кутията обаче, погребана дори и от Пандора [not fair] [intimo]

[Андреско Гарибалди]

Не, не, не...

Надеждата остават след НЕЩАТА, дори след нас... не можем да я погребем...