Всяка сутрин

[Андреско Гарибалди]

И рано сутринта,
още преди първото ни кафе,
даже още преди
да изгреят първите лъчи
в тъмносиньото любимо небе,
ти си отиваш бързо,
дори не се колебаеш за миг -
сънена или съвестна,
моля те - поне днес остани...

Ти никога не си живяла тук,
въпреки, че те обичам.
Винаги отиваш при този друг,
въпреки, че не те иска...
Сякаш търсиш своя дом,
но не при мен,
но не при мен...
Аз съм просто твоята нощ -
като път към новия ден...

И отново тази нощ,
отново в чаршафите ще се гоним.
И пак, и пак, и пак
няма да дадеш и знак,
само погледи, без да говорим...
Утре пак ще се събудя без теб,
преди да стана ще си тръгнала.
Какво е всичко това между нас,
което изоставяш сънена или съвестна...

Ти никога не си живяла тук,
въпреки, че се обичаме.
Винаги отиваш при този друг,
въпреки, че не ти се иска...
Сякаш търсиш своя дом,
но не при мен,
но не при мен...
Аз съм просто твоята нощ -
като път към новия ден...

Да, ти не харесваш нещата,
толкова по-усложнени от мене,
виждаш ме само в леглото
като добър вариант за твоето време,
и нататък е неясно,
не ми даваш да го прекъсна -
защото за трима е тясно
в една откачена любовна връзка...

Не искам да те карам да избираш,
не искам да те карам да тъжиш -
скъпа, просто това се налага,
не казвам го аз, а сърцето ми...
и защо се чудиш какво да ми кажеш,
забравяш ли кога живееш -
дали всяка нощ, дали всеки ден?
Поне днес искам да изгрееш
на леглото ми, събудена,
тук до мен...

[mariana_fairy]

Една откачена любовна връзка... Кара те да се замислиш  :)

[Андреско Гарибалди]

Една откачена любовна връзка... Кара те да се замислиш  :)

Не е толкова до мисленето, колкото до действането.
А от едното до другото - километри душевно разстояние.

[mariana_fairy]

Една откачена любовна връзка... Кара те да се замислиш  :)

Не е толкова до мисленето, колкото до действането.
А от едното до другото - километри душевно разстояние.

Прав си, действията са много важни в случая  [ya yaaa da daaa]

[Андреско Гарибалди]

За съжаление, нямам какво да направя в този проблем.
Мога да търпя докато откача съвсем. Или да спра и да съжалявам.

Съвет?

[mariana_fairy]

За съжаление, нямам какво да направя в този проблем.
Мога да търпя докато откача съвсем. Или да спра и да съжалявам.

Съвет?

Ами... опитай се да не й се сърдиш и да я разбереш и ако усети, че си заслужаваш повече, отколкото другия в един момент сърцето й ще предпочете теб и ще бъдете заедно. Трябва да си решиш дали искаш да жертваш време и чувства и дали момичето си заслужава наистина. :)

[небесносиньомомиче]

 [cvetee]

[Андреско Гарибалди]

[cvetee]

[dugaaaa]

[Андреско Гарибалди]

Това стихотворение се оказа адски самосбъдващо се предсказание!