А ти какво сънуваш?

[`Fallen_Angel`]

     

  Да забравиш нещо е по-лесно, отколкото да си го спомниш. Или поне така твърдеше общата практика. Но същата тази беше нееднозначна по въпросите за това, как можеш да си спомниш нещо, когато всъщност не си го забравял.

,,Заприличал съм на онези хора – философите – които нямат какво да правят с времето си и го прекарват в задаване на въпроси: ,,Що е щастие?" и ,,Какво да променя, че да го заслужа?" – помисли си той, докато допушваше цигарата, застанал на покрива на 8 етажната сграда. Последна дръпка и хвърли фаса .. 8 .. 7 .. 6 .. 5 .. етажите бяха изминатият път в уравнението... 4... 3.. 2... трвърдят цимент беше крайната цел.  Погледна часовника си – очевидно и времето беше на своето съответно място. Здраво стиснато между стрелките. Отмервано с нечуто тик-такане.

,,Дали хората обичат тиктакащите часовници, за да могат да усетят екзистанциолността на съществането, което дразни възприятията им?" Усмихна се с нескрита ирония. Наистина заприличваше на философ. Нескопосан, но пък и никога не беше претендирал за величие.

Погледна още веднъж към фаса, който се беше сблъскал с целта преди 8 етажа и няколко минути. Обърна гръб и понечи да слезе към блока....

... И тогава се събуди.


to be continued

[Gentiana]

http://www.youtube.com/watch?v=7xIGlZL4d7E
[cvetee]

[MoonLight]

Интересно.. Лично аз си направих следната асоциация: както цигарата пада, а етажите се отброяват, така и времето тече, отброявайки секундите. Обаче "заклещеното време" е абсолютен антипод на свободата на едно такова падане от високо.

Това също ми грабна вниманието "Да забравиш нещо е по-лесно, отколкото да си го спомниш. Или поне така твърдеше общата практика." Общата практика обаче май греши... понякога наистина е толкова трудно да забравиш.

[chocolate_fairy]

И после...?