Идването на стомашните меченца

[Андреско Гарибалди]

Няма да ги почувстваш,
ако не са наистина там,
някакво ново усещане,
което напирам едвам...

Игрички ли играят задружно
или просто в кръг си седят?
Тези същества непослушни,
само номера ни кроят...

Казват, веднъж като дойдат,
проблемите започват тогава!
Аз съм се правил, че мога,
да ги махна, да ги забравя...

Но те не се гонят тъй лесно,
защото са по-висша сила от нас,
за някои може би е чудесно,
за други това е истински фарс...

Няма лекарства още открити,
няма операции против тях.
И знам техните игри шеговити,
променящи ме от мъка до смях.

Сега, ако бързо се вкопчат
в тебе и не искат да бягат,
това е мисия тайна, нарочна,
и постоянно отвътре те стягат...

Няма да ги разбера, никога сякаш,
този смисъл винаги ще ме учудва.
Те идват, неизвестно, от някъде,
те идват, когато някой се влюбва.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Това би трябвало да е някакъв мъжки вариант на "пеперуди в стомаха"... Малко ми е странен, но бива. Добре, че накрая уточни за какво идва реч, иначе бях напът да си мисля за шизофрения. [lol] Впрочем, любовта има много общо с шизофренията, като се замисли човек... [oops]

[Шантавела]

Доста интересно  [cvetee]

[Андреско Гарибалди]

Любовта е болест, която удря стомаха осново.
Благодаря ви, дами мои!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [lol] И по други места удря със същия успех, приятелю... :> Благодарим и ние, че сподели стиха си с нас!

[chocolate_fairy]

Това за стомаха, съгласна съм...

поздрави за сладкия стих  [heart__]

[Андреско Гарибалди]

Благодаря ви на всички, радвам се.

И стихотворенията за "Стомашните меченца" ще са цяла поредица. Обещавам!  [inlovee]

[Андреско Гарибалди]

о, и това ще има продължение, също скоро...