Забързано към своя край пътуване

[mariana_fairy]

Човешките ни мисли са разпилени
между недостигащи нощи и забързани дни.
Никога не ни достига време,
все се чувстваме нещастни, все се чувстваме сами.
Няма време. Животът си отива прекалено бързо.
Не ни достигат минутите да кажем: ,,Обичам те".
Докато се обърнем назад и е свършил.
Все след болното време тичаме...
И се оказваме самотни и задъхани, недогорели залези,
замислени над нищото и всичкото на този свят.
Не ни достига въздух, нито щастие.
Болeзнени признания в очите ни валят.
Сбогувания, срещи, неразбиране и смисъл.
Живеем ли въобще или само съществуваме?
Докато се питаме разбираме, че животът е безсмислен -
едно забързано към своя край, пътуване.

[kisskat]

 [cvetee]

[mariana_fairy]

[cvetee]

[heart__]

[Jane]

Много силна идея... и хубав стих! [inlovee]

[mariana_fairy]

Много силна идея... и хубав стих! [inlovee]

Благодаря много  :kissoflove:

[Gentiana]

 [heart__] [cvetee]

[mariana_fairy]

[heart__] [cvetee]

Една голяма  [gu6]

[chocolate_fairy]

 [inloveee]

[mariana_fairy]

[inloveee]

Ей, Рали. Мерси, че намина  [bear]