Момиченцето си играе на небето

[djuliano]

Очакваше го цяла вечност, милото,
мечтаеше за своя храбър донор,
сънуваше го, празнично усмихнато,
как му дарява своя костен мозък...

Момиченцето беше много болно,
топеше се пред погледа на всички,
омайно, лъчезарно, сладко, волно,
потъваше във блато от въздишки.

Косата му, красива и лъчиста,
превърна се във шепа черни нишки,
блестящите в очите му мъниста
завлякоха във дупката си мишки...

Момиченцето искаше да пее,
протягаше ръцете си в безкрая,
ужасно го болеше, че живее
и вече възмечтаваше за Рая...

...Момиченцето вече не тъгува,
щастливо, си играе на небето.
В момента също радостно лудува
и весело ви стиска за ръцете.

[The_iMMortal_f]

Много си странен , ама ми харесва..  [heart__] Или си фен на Анатомията на Грей, или имаш неосъществена детска мечта да бъдеш лекар, или костните мозъци много те кефят  [lol] Харесвам!  [inlovee]

[djuliano]

Много си странен , ама ми харесва..  [heart__] Или си фен на Анатомията на Грей, или имаш неосъществена детска мечта да бъдеш лекар, или костните мозъци много те кефят  [lol] Харесвам!  [inlovee]

Всъщност нито едно от трите не е вярно. Само се интересувам от медицина и обичам тъжните творения на изкуството, веселите произведения и хора ми се струват елементарни :) :p

[DEVIL_IN_HEAVEN]

На мен пък веселите хора ми се струват пълноценни. :) Не е необходимо да си тъжен и постоянно да мислиш за смърт, за да бъдеш или създадеш произведение на изкуството. И аз така като иммортълката: оценявам и харесвам това, което пишеш, но далеч не го възлагам на факта, че си тъжен и депресиран или че не си весел и забавен. Така де, това са чисти предразсъдъци. И дискриминация на изкуството. Замисли се и сам ще намериш примери за това, че е имало и щастливи творци на тоя свят, не по-малко добри от останалите... [namigggg]

[Gentiana]

уау, кофти  [confused]
Иначе силен стих, безспорно.
Мисля че все пак имахме нужда някой да засегне и тази тематика, тя е част от живота ни, както и веселите и лековати теми.
И също, че всяко чувство и човек имат своето значение, били те весели или мрачни.
Всъщност, никога не е само едното, всичко се върти и сменя и се нарича простичко- живот. :)

[Шантавела]

Тъжно стихче...  [frozen]

И аз да се изкажа по "спора": не е задължително да си тъжен, за да напишеш нещо стойностно и въздействащо.  :)

[djuliano]

Ей че хубаво, страшно обичам да кръстосвам шпаги с опонентите си! В случая ще се съглася с почти всичко написано от теб и специално ще уточня, че не съм депресиран и, както казват, съм весел и забавен. Става дума за друго - за моите лични възгледи, които не са общовалидни, а въпрос на мироглед, темперамент, интра-или екстравертност и т.н.
Има обаче и нещо универсално - проникването в дълбочината на нещата изисква вглъбеност, съзерцателност и екстатичност. Няма клоуни - велики писатели, колкото и да са тъжни. Поне 10:1 е съотношението на тъжните къв веселите творци  в световното изкуство. :)

[chocolate_fairy]

За стиха... само тематиката ми се стори силна, и по-добри неща съм чела от теб

за другото... как можа да го напишеш?

[Шантавела]

За това, че нещата допират до темперамент и индивидуалността на всеки, си прав...
С това, че свеждаш веселието до елементарност, не мога да се съглася. Все пак е умение и индивидуалност да откриваш положителното и да си весел въпреки света, който се стреми всячески да те депресира.

[djuliano]

За стиха... само тематиката ми се стори силна, и по-добри неща съм чела от теб

за другото... как можа да го напишеш?

Естествено, че е силна тематиката, кой знае защо за болести, убийства, смърт много рядко се пише и черната страна на живота я няма в изкуството, което всъщност е дискриминация, както спомена по-горе Девил.
Не съм написал нищо нередно - просто отбелязах, че за твореца е по-нормално да бъде мъдро-скептичен, отколкото лъчезарен. Което не значи, че всички трябва да са тъжни.
Но и не значи, че трябва само да пърхаме с крила, с каквито сияйни текстове са пълни сайтовете.
Ето, тая вечер има концерт по бТВ за децата на Хаити и затова пуснах този текст - просто да си свалим шаблонните представи за прекрасния живот и да се вгледаме в бездънната човешка болка.

[djuliano]

За това, че нещата допират до темперамент и индивидуалността на всеки, си прав...
С това, че свеждаш веселието до елементарност, не мога да се съглася. Все пак е умение и индивидуалност да откриваш положителното и да си весел въпреки света, който се стреми всячески да те депресира.

Права си. И все пак не забравяй  едно - "Оптимизмът е също така опасен, както липсата на болка".  Елементарност е да не се замисляш за многоцветния живот, а да си втълпяваш, че той е само хубав.

[chocolate_fairy]

Начинът по който го написа беше грозен.

Дано след този концерт за децата от Хаити направят такива концерти поне веднъж в месеца и за нашите онкоболни деца и децата по домовете и защо не и за децата на семейства в неравностойно положение с по 30 лв децки добавки на месец. А дано...

Айде няма да пиша дъра-бъра повече.

Хубав стих, още веднъж поздрави

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ей че хубаво, страшно обичам да кръстосвам шпаги с опонентите си! В случая ще се съглася с почти всичко написано от теб и специално ще уточня, че не съм депресиран и, както казват, съм весел и забавен. Става дума за друго - за моите лични възгледи, които не са общовалидни, а въпрос на мироглед, темперамент, интра-или екстравертност и т.н.
Има обаче и нещо универсално - проникването в дълбочината на нещата изисква вглъбеност, съзерцателност и екстатичност. Няма клоуни - велики писатели, колкото и да са тъжни. Поне 10:1 е съотношението на тъжните къв веселите творци  в световното изкуство. :)

[lol] Повярвай ми, че шпаги още не сме кръстосали. Ако се случи, ще го усетиш. Благодаря за урока по екзистенциализъм, нямаше нужда (научила съм си го). Не разбирам защо вучиш така, сякаш откриваш топлата вода с тази тематика, което далеч не е така. Обърни се ако искаш и към българските класици (има ли нужда да посочвам имена, или вече си наясно с тоя урок, за да не го чета?). Мога само да подчертая, за да стане по-ясно становището ми, че тъжните произведения не са това, което правят твореца. Те не налагат той да е интроверт или меланхолик. Нещо повече: самите теми не правят твореца велик. Това, което е гениално в творчеството му, е СТИЛЪТ - това, което кара хората да познаят че ти и никой друг е писал конкретната творба. И все пак, както подчертах - оценявам написаното от теб и го разбирам. Няма смисъл повече да се захващаш за тематиката. Както и другите да те тормозят с нея. Дразни ме факта, че искаш да подчертаеш, че тематиката, която засягаш, е едва ли не уникална. [mhmm3454] Еми не е. Съжалявам. Това, което те прави уникален е СТИЛЪТ ти. Ако искаш да продължиш да се развиваш и да се доказваш като истински талант, какъвто съм почтиии убедена, че си, РАЗШИРИ тематиката. Това е вече трудно. [namigggg]


Ако искаш, не приемай критика от 22-годишна пикла. Аз не бих. Ама все пак... [think]

[djuliano]

Ей че хубаво, страшно обичам да кръстосвам шпаги с опонентите си! В случая ще се съглася с почти всичко написано от теб и специално ще уточня, че не съм депресиран и, както казват, съм весел и забавен. Става дума за друго - за моите лични възгледи, които не са общовалидни, а въпрос на мироглед, темперамент, интра-или екстравертност и т.н.
Има обаче и нещо универсално - проникването в дълбочината на нещата изисква вглъбеност, съзерцателност и екстатичност. Няма клоуни - велики писатели, колкото и да са тъжни. Поне 10:1 е съотношението на тъжните къв веселите творци  в световното изкуство. :)

[lol] Повярвай ми, че шпаги още не сме кръстосали. Ако се случи, ще го усетиш. Благодаря за урока по екзистенциализъм, нямаше нужда (научила съм си го). Не разбирам защо вучиш така, сякаш откриваш топлата вода с тази тематика, което далеч не е така. Обърни се ако искаш и към българските класици (има ли нужда да посочвам имена, или вече си наясно с тоя урок, за да не го чета?). Мога само да подчертая, за да стане по-ясно становището ми, че тъжните произведения не са това, което правят твореца. Те не налагат той да е интроверт или меланхолик. Нещо повече: самите теми не правят твореца велик. Това, което е гениално в творчеството му, е СТИЛЪТ - това, което кара хората да познаят че ти и никой друг е писал конкретната творба. И все пак, както подчертах - оценявам написаното от теб и го разбирам. Няма смисъл повече да се захващаш за тематиката. Както и другите да те тормозят с нея. Дразни ме факта, че искаш да подчертаеш, че тематиката, която засягаш, е едва ли не уникална. [mhmm3454] Еми не е. Съжалявам. Това, което те прави уникален е СТИЛЪТ ти. Ако искаш да продължиш да се развиваш и да се доказваш като истински талант, какъвто съм почтиии убедена, че си, РАЗШИРИ тематиката. Това е вече трудно. [namigggg]


Ако искаш, не приемай критика от 22-годишна пикла. Аз не бих. Ама все пак... [think]

Не е така - как само аз ще пиша за "тъмната страна на Луната"?!  Нямам такива претенции. И възрастта ти е съвсем без значение - критикувай ме колкото искаш, ще се съгласиш, че полемиките ще са само от полза. В случая с теб сме  двама напълно равнопоставени опоненти и със сигурност взаимно ще се обогатим. :p
Абсолютно си права, че стилът - това е човекът. /Е, и тематиката е важна - оригиналните идеи и герои са нещо, което няма цена/. Никога не бих се самоопределил за талантлив, не обичам да се изтъквам и особено ценя автоиронията си - с радост се надсмивам над себе си.
Права си, че психологическите характеристики не определят таланта./Макар че не са и съвсем без значение./
Не си права обаче, че аз пиша само мрачни неща и не мога да разширя кръгозора си. Без и за секунда да искам да се хваля/ никъде и никога не съм го правил, оценявам качествата си, но мразя да ги заявявам/, ще спомена, че съм писал в почти всички жанрове, тоналности и тематични кръгове. И ще ти го докажа - от днес до края на месеца ще публикувам всеки ден по един текст, напълно различен от предния по жанр, стил, изразни средства и пр.
Ако кръстосаме шпаги, ще е полезно и приятно,но имам усещането, че всъщност по най-важните неща в живота и поезията сме на еднакви позиции.
Хубав месец ти желая, и категорично не съм съгласен, че си пикла. /Имам текст " Пиклата" и ще го кача някога/.

[Шантавела]

Ще е интересно!  [ya yaaa da daaa]