Дядото тихичко издъхна

Started by djuliano, January 29, 2010, 21:15:32 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

djuliano

Откакто бабата умря, повяхна дядото,
синът му го затвори във панелите,
а всичко там бе грозно, зло и ялово,
и дядото изобщо не живееше.

Сънуваше той всяка нощ къщурката си,
крещеше от безкрайна дива радост,
но сутрин го захлупваше живуркането,
излиташе събудената младост.

Не знаеше какво да прави дядото,
от нищо не разбираше горкият,
невроните му ден след ден изгаряха,
а той от мрака и студа изстина.

Измина цяла вечност във панелите,
топеше се все дядото, изсъхна,
не можеше да спи, яде и гледа,
накрая просто тихичко издъхна.
Eдин много странен мъж

Шантавела

Реалност... болезнена, близка и реална  [confused]
Дай ми само оловно-сивото небе
и ято гарвани, с които да избягам!

djuliano

Quote from: Шантавела on January 29, 2010, 22:39:02 PM
Реалност... болезнена, близка и реална  [confused]

Да, за съжаление [oops]
Eдин много странен мъж

DEVIL_IN_HEAVEN

Ох, тая твоята реалност до самоубийство ще ме докара някой ден. Ако не беше поет, а митично същество, със сигурност щеше да носиш дълго черно расо с огромна качулка и неминуемо щеше да се подвизаваш с коса в ръката... тъй де - вместо химикалка. Ама нищо. И в смъртта има красота. Хубаво е обаче да я откриваме, когато му дойде времето; не всеки ден, защото накрая има риск да я обезценим и обезличим...

И все пак, хубаво стихотворение. :)
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

djuliano

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on January 30, 2010, 00:15:09 AM
Ох, тая твоята реалност до самоубийство ще ме докара някой ден. Ако не беше поет, а митично същество, със сигурност щеше да носиш дълго черно расо с огромна качулка и неминуемо щеше да се подвизаваш с коса в ръката... тъй де - вместо химикалка. Ама нищо. И в смъртта има красота. Хубаво е обаче да я откриваме, когато му дойде времето; не всеки ден, защото накрая има риск да я обезценим и обезличим...

И все пак, хубаво стихотворение. :)

Напълно съм съгласен с теб - за красотатата в смъртта и за риска от обезценяване, който е също така нежелателен, както и пълното пренебрегване на тая тема от повечето автори. Просто представих нещо като цикъл за смъртта, с което затварям страницата и отварям друга - любовта. :)
Eдин много странен мъж

The_iMMortal_f

Новият Смирненски  [heart__]

..а толкова ми напомни за дядо...  [reevvv]

djuliano

Quote from: The_iMMortal_f on January 30, 2010, 17:02:27 PM
Новият Смирненски  [heart__]

..а толкова ми напомни за дядо...  [reevvv]


За моя също - затова го написах [heart__]
Eдин много странен мъж