Тя пак погали старите писма

[djuliano]

Тя пак погали старите писма,
които мъртвият любим й беше писал,
светът около нея се засмя,
зарадва се, изпълни се със смисъл.

По грозното й сбръчкано лице
феерия от чувства се завихри,
коне, родени в нейното сърце,
изцвилиха доволно и се скриха.

Изправил се до нея млад и здрав,
съпругът й запалил бе цигара,
което явно я изпълни с гняв
и тя отново взе да му се кара.

Целуна после мъжките ръце,
прегърна го, от щастие заплака,
а той, превърнат изведнъж в дете,
изгря щастлив и ликвидира мрака.

Изчезна после мъртвият съпруг,
разтвори се и сля се с битието,
а старата жена остана тук,
въздъхна и божествено засвети...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [mhmmmm] Не знам защо, но това "ликвидира мрака", го прочетох "ликвидира рака"... Каквато и да е истината за тази история... Неповторимо си я описал. Отново.

[evala]

[{dulgokoska}]

 [bravisimo]

[Qween of the black hearts]

прекрасно

[mariana_fairy]

Остави ме замислена да размишлявам върху много въпроси. Поздрави за стиха  [inlovee]

[djuliano]

[mhmmmm] Не знам защо, но това "ликвидира мрака", го прочетох "ликвидира рака"... Каквато и да е истината за тази история... Неповторимо си я описал. Отново.

[evala]

Уви, героят не можа да ликвидира рака. Но героинята сега е при него и са щастливи Там. [heart__]

[djuliano]

[bravisimo]

[inloveee]

[djuliano]

прекрасно

Благодаря :flowers:

[djuliano]

Остави ме замислена да размишлявам върху много въпроси. Поздрави за стиха  [inlovee]

Благодаря [inloveee]

[Creep]

 [bravisimo] [bravisimo]

[djuliano]

[bravisimo] [bravisimo]

[nazdaroviaaa] [nazdaroviaaa]