Раздяла

[Ninsku_baby]

Обичах те, такъв какъвто беше или за какъвто се представяше. Всъщност във всяка ситуация бе различен и не можех да те разбера, но когато беше с мен беше някак си друг. Може и аз да съм се заблуждавала. Любовта ми ме заслепи, много ме заслепи. Никога не съм мислела, че може аз, точно аз – Ледената кралица, да се влюбя до такава степен, че да не разсъждавам трезво. Любовта, която изпитвах беше като тези в приказките – дълбока, страстна, но все пак истинска. Но тази ми любов ме нарани най-много. Аз си го позволих. Не знам, започвам да мисля, че преувеличих образа ти, направих те перфектен в мислите ми и сигурно затова всеки път се разочаровах от теб, просто защото те идеализирах прекалено много. Спомените за теб изплуваха в съзнанието ми, докато те нямаше и в опитите ми да ги запазя, аз ги направих по-красиви, ала за жалост и нереални ... И сега се оказва, че съм била влюбена в човек, който не съществува, и все пак ти си бил основата за създаването на този образ. Днес осъзнавам това и когато те видя вече не е същото, защото знам, че ти не си онзи идеален мъж от мислите ми, а си човек, на когото позволих да ме нарани прекалено много пъти. Не ми остана достойнство. Загубих го, опитвайки се да ти докажа любовта си и да те накарам и ти да ме заобичаш.
Но вече край, няма да се унизявам повече за теб, не заслужаваш.
Ще продължа напред сама и някой ден някой ще ме оцени по начина, по който ти никога не успя. Надавям се отново да успееш да намериш любов като тази, която аз ти дадох, и по-важното – да осъзнаеш, че си я намерил и да си готов да я приемеш и да я върнеш на човека срещу теб. Дано никой не те наранява така, както ти нарани мен, и все пак, ако това стане спомни си за мен и дано тогава поне разбереш какво си ми сторил, колко студен и жесток си бил.
Мога само да ти пожелая всичко най-хубаво от живота занапред. Тук пътищата ни се разделят.
Сбогом