Чаша уиски с лед (Можеше, трябваше, щеше...)

[mariana_fairy]

      Пръстите ми бавно обикалят по ръба на чашата с уиски и усещам как ледът агонизира за последно преди да се разтвори напълно. Аз всъщност не съм тук, аз съм някъде другаде, далече. Излязла съм от тялото си и съм тръгнала да те търся назад в спомените. Това е единственото място, на което мога да се доближа до теб. Всичко останало са празни обещания, хвърлени по мен преди време и реалността, която е залепила върху лицето си ехидна усмивка и не ми дава да дишам.
     Няма смисъл от обяснения и оправдания – понякога хората просто не те разбират и ти се случват, когато най-малко трябва в Неподходящо време, на Неподходящо място. И си мислиш нямаше ли да е безкрайно по-лесно, ако ги нямаше? Нямаше ли да е по-лесно ако едно едничко мъничко нещо е променено? - и навярно в този момент смяташ, че ако имаш силата да го направиш веднага ще го сториш. Но истината е друга. Не бива да мислим за ,,можеше, трябваше, щеше..." Те винаги ще съществуват, винаги ще ни трови мисълта какво е можело да бъде, но едва ли щеше да е по-добро.
         Просто приемам, че теб те няма. Без да задавам досадни, излишни въпроси, без да хвърлям тайни погледи назад, без телефонни разговори и псевдо - приятелство. Без да се лъжем, знаем, че такова няма, нямаше и няма да има. Човекът е събирателна от избори, а ти направи своите. Животът е надвиснал над лицето ти, по-пъстър отвсякога. А за мен не мисли, аз съм, човек, който ще бъде обичан, с или без теб. Дотогава ще си правя компания с чаша уиски с лед.

[Gentiana]

aplaus3 [cheers]

[mariana_fairy]

aplaus3 [cheers]

Наздраве и на теб. Благодаря, че се отби  [inlovee] [inlovee]