да умереш преди да се родиш

[ilusia]

Бе тъмна нощ.  На черното, необятно небе луната изгря сияйна, кръгла и голяма, светлината и озари тъмнината, разкривайки невероятната картина на феерия от цветове .
Светлите, плътни облаци бяха разперили диплите си върху черната бездна, а върху тях звездите мъждукаха, преливайки в багри от живот.
Картината на небесното вълшебство не отстъпваше на земния разкош , на хилядолетната гора. Вековните дървета се поклащаха бавно и тежко в мрака. Ухание на нощ плъзваше бавно и завладяваше всяко кътче на гората. В този мрак единственото същество, бродещо из нея като призрак от отминали дни бе тя .
Не много висока млада жена. Фигурата и, от която някога бе лъхало достолепие и страст , сега  бе леко приведена. Смутена сякаш от пустотата , в която се намираше
Косата й - къдрава и буйна, сега бе смирена под напора на плата на качулката й , която бе края на дълга пелерина. Тя загръщаше нежното и тяло, тяло сякаш превиващо се от тъгата ,бликаща от очите й.
Сини - базнадеждни , огромни и тъжни. Очи, от които сякаш обречеността надничаше , за да завладее света. А някога те бяха най-красивите, нежни детски очи в света. Сега бяха празни и пусти. Като ограбен палат , бликащ от разкош, а сега опустял и празен, и само хаоса напомняше за отминалия разкош.
Сякаш в пустинята на тези очи никога не валеше. Бяха тъжни и бедни, но винаги сухи... сякаш сълзите изплакани ... текли с години бяха свършили..., сякаш емоциите бяха напуснали завинаги тази бедна душа.
Призрак на отдавна умряла суета и красота... чувстваше се толкова сама в света, завладян от фалша на хората. Свят, увенчан от пира над душите,разкъсвани всеки миг от злобата на хората.. свят, където човек за човека е вълк.
Не знаеше какво търси и от какво бяга..., не разбираше себе си...бе тръгнала и сама не знаеше къде отива.. Бродеща и тъжна в безнадеждната пустош из дебрите на съсипаното си сърце тя сякаш отчаяно търсеше загубеното си щастие.. загубения блясък в очите...хилядолетното слънце вече не я радваше...полетът на пеперудите не събуждаше удивлението и от света... търсеше в мрака ръката, която да я изведе ... а в главата и гърмежа на камбаните нашепваше злокобно за смърт. Искаше и се да бъде погълната от земните недра и да не се събуди никога от блажен сън... сън,  в който не бе попадала от години...кошмарите я преследваха дори, когато бе будна...
НО егоистичната и натура не позволяваше да отнеме собствения си живот, някъде дълбоко в нея бе скрита надеждата за промяна, зрънцето на светлината проблясваше, обвито от огън , който бе вледенен от болка...апатията бе обзела сърцето, бликащо от страст и багрите на живота бяха отстъпили мястото си на тъмните краски на смъртта... Не знаеше какво да прави ,не знаеше, а така искаше да разбере.. не искаше да умира ,преди да се е родила..

[Qween of the black hearts]

мили4ка невероятно е но  съдържа прекалено много болка!!!!

[ilusia]

[Diablos]

Дано да намери този , който да и подаде ръка и да успее да й помогне да разбере какво да прави...

Много добре си го написала ilusia... Имаш талант , определено...

[ilusia]

даано някога

[eni s]

много болка,прекалено много,иска се мн силен характер за да издържиш............ [you broke my heart]

[ilusia]

благодаря ви

[eni s]

[ [be mine2]

[eni s]

[ [be mine2]

  опс грешна иконка сори :flowers:

[sadness_MASTER]

Ти не си умряла сладурче.Да,мъртво е в момента чувството ти,желанието ти за живот,но ти си си жива и си бъди жива.Бъди си жива за да се радваш на победата си над тъгата и мъката.Да,ще се радваш,когато се измъкнеш от тая дупка ,пропаст в която си изпаднала.Дерзай човече,защото не са много хората,като теб на тоя свят.Хората с желание за красивото,хората с копнеж към истинската любов и хората готови да дадат истинска любов.Са срещаши ще срещаш мъка и тъга,но един ден ще срещнеш и това което ще си те прави достатъчно желаеща да си бъдеш точно на тоя свят,точно в този момент и няма да искаш с нищо да замениш това което имаш.
  Онези с другите,по-студените сърца ще кажеш са по-добре,може и така да е,но те никога няма да усетят радостта от победената тъга,радостта от спечелилата любов.Затова и никога няма да се радват толкова на щастието което ги е споходило.Няма и да радват толкова хората около себе си.
Бъди си ти,усмихни се,прегърни и целуни хората които си обичкаш,радвай им се и зарадвай и тях!!! [намиг3].

[ilusia]

В момента съм на върха на дупката и за това мога да благодаря главно на теб ангелите и 3 мата :) и реален ..със смаото си присъствие ми напомнихте колко е хубаво да радваш хората около себе си , и че си заслужава да имаш сърце което има чувства .. другото е празна обвивка , която не дава нищо на света :)
благодаря !

[sadness_MASTER]

Няма за какво.Ти сама,ние,аз ти той или тя сме  ли само можем да бъдем тласък,ти сама си го правиш. [namigG] Сама си успяваш.И един ден ще разбереш че си по-силна отколкото си мислиш и ще си се гордееш наистина с душата и сърцето си,защото така трябва!

[dodic]

Завладяващ и пропит с болка свят на лутащтата се девойка. Ако се оприличаваш с нея, значи търсиш изхода от тъмата. Дано го откриеш скоро.

:kissoflove:

[ilusia]

Открих го..сега ъврвя по пътия към краината цел :) Благодаря ви  [inlovee]

[`Fallen_Angel`]

Тогава беше истинска и силна ... Липсва ми старата Съни