News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Среща /част 2/

Started by dodic, January 19, 2006, 22:02:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic

Полъха на вятъра довя откъм ъгъла мирис на жена, тежък парфюм точно какъвто си слагаше тя. Обичаше да ухае на хубаво. Това силно привлече вниманието му. Мъчеше си да долови разстоянието от което се носеше мириса, точно като звяр, надушил мириса на фимейлката, скрита в близкия шубрак. В тишината вече се долавяха потракванията от токчета. Трак, трак  и после трак, трак, трак. Тя се приближаваше. От тракането си проличаваше, че бърза много. Той погледна като за последно часовника си и застина в очакване. Ето, че иззад ъгъла изплува силуета й. Той потрепери. Въпреки, че не се срещаха за първи път той все още преживяваше силно срещите с нея. Лицето й се разкри на светлината. Искаше му се да ахне, да изсвири като онези тинейджери, които вечер обикалят с колите на татковците си и подсвиркат на мацките. Тя бе по-красива от всякога. Бузите й руменееха от бързането и предаваха на лицето й наивност. Въпреки годините си беше доста запазена. Кожата й бе гладка и опъната. Тънките устни великолепно се вписваха  под малкото, чипо носле. А очите й, очите й бяха меки, бадемови и искряха така предизвикателно. Тя бе просто великолепна. Докато се приближаваше към него той забеляза странна промяна. Косата й беше на кок. Сега лъскавите, меки коси се бяха вплели в кълбо високо на главата, вместо да мият с крайчиците си бялото й вратле. Той й бе споменавал много често как се удивлява от начина по който спуснатите й коси ту прикриваха, ту оголваха нежната тъкан, карайки го да полудява. Искаше му се да впие зъби във врата й и да я изсмучи цялата в себе си, за да бъде само негова, точно както правят това вампирите по филмите. Телата им се пресрешнаха. Тя отстъпи крачка назад и се вгледа в очите му. Задържа погледа си  около минута и се приближи да го целуне. Той стоеше неподвижно, може би онемял за пореден път от красотата й.  Едва когато ръцете й се плъзнаха по рамената му той и отвърна. Целуваше я настървено, сякаш се срещаха за последен път.





Понякога, от себе си се скривам

Angel Soul

[good_] Пишеш страхотно проза! Продължавай!

dodic

Благодаря ти и ме извинете за правописните грешки. За съжаление ги откривам едва след като пусна темата. Благодаря.


[namigG]
Понякога, от себе си се скривам

неотразима_737

И в прозата си толкова добър както и в поезията. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [cvetee]
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Leda

Бих казала размазващо добра проза. БРАВО! [bravisimo] [plqsssss] [plqsssss]
Обожавам мъжете, но оставям на приятелките ми да ги крепят в живота!

sweet_angel_

Мисля, че това е най-доброто нещо, което съм чела в този форум! Без никой да се засяга :) Наистина е страхотно! Браво!
Само за теб аз на този свят живея!Само за теб дишам плача и се смея! Само за теб аз готова съм на всичко!Само за теб, мое щастие едничко!

dodic

Ей, ама поникнаха ми криле чак от думите ви.
Благодарности на всички. [namigG]
Понякога, от себе си се скривам

sweet_angel_

 Хехе похвалите са заслужени:)
Само за теб аз на този свят живея!Само за теб дишам плача и се смея! Само за теб аз готова съм на всичко!Само за теб, мое щастие едничко!

DeTe_Ha_Xaoca

СУПЯРРРРРРРРРРРРРРР Е
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

dodic

Quote from: DeTe_Ha_Xaoca on March 06, 2006, 18:41:02 PM
СУПЯРРРРРРРРРРРРРРР Е

Благодаря и на теб DeTe_Ha_Xaoca  [shame]
Понякога, от себе си се скривам