Среща

Started by dodic, January 18, 2006, 23:00:04 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic

Плах опит от моя страна да напиша нещичко, и за това ми са нужни коментарите ви.


Среща


Часовника отсреща отброи осем удара. Време беше. Беше валяло. Светлините от околните сгради проблясваха в локвите. Той вече чакаше, там на ъгъла до старата сграда със зловещи драскотини по стените. Стискайки силно розите обвити в кафява, мазна хартия потропваше нервно и леко пристъпваше в страни. Погледна си обувките и го обвзе тревога. По лачената им повърхност се бяха настанили безброй кални точици и иронично му се присмиваха. Вероятно се бяха покачили при пресичането на калната улица. Не се поколеба и за миг. Избърса лявата в крачола на десния крак, точно така, както правеше и по време на службата си в армията. Беше му останало като навик. Последва същото движение с десния крак и след като привърши се ухили доволно. Огромните му бели зъби лъснаха на жълтата светлина, хвърляна от лампите. Беше едър, с широко лице, с изпъкнали скули и гъсти вежди. Косата му се спускаше на кичури по челото, прикривайки трите дълбоки бръчки издаващи възрастта му. Беше видимо около четирийсетте. Шлифера му стигаше почти до земята. Погледна часовника си и се огледа в двете страни. Пак закъсняваше. Скришом поднесе шепата си пред устата и издиша в нея. Явно това, което усети носът му не му се хареса и се разрови из джобовете си. Извади някаква бяла хартийка, свита на топче и отвивайки съдържанието хвърли няколко бегли погледа встрани. Поразрови, отдели оттам нещо дребно, сложи го в шепата си и го лапна. Зад ъгъла се зададоха фарове на пристигаща кола и го осветиха. Той се завгледа в тази посока и зачака. До сега не бе идвала с кола и това го изненада. Вратата се отвори и се подаде една рошава глава:
- Извинете господине. Това ли е улица ,,Живец" ?
Моментно се стъписа. Не бе и чувал за улица с подобно име, а и нали и той не бе от този квартал. И как ли можеше да знае всички улици в този огромен град все пак.
- Съжалявам. Не я зная. - измърмори под носа си и се обърна на другата страна. Чакането започна да го изнервя. Стрелките вече сочеха петнайсет минути след осем, а нея още я нямаше. Дали случайно не беше забравила за срещата им.







Понякога, от себе си се скривам

Angel Soul

 [good_] Бива те в описанията! Давай нататък! ...

tonnny_bg

....искам щастлива развръзкаааааааааа [twist] [oh kotioo] [a taka]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!