News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Мираж на лотос сред заледено езеро

Started by El veneno amargo, September 01, 2009, 16:28:28 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

El veneno amargo

Светлината бавно се отцежда през пръстите на хоризонта и ляга отвъд, където не я виждам вече.
Идва онова време, което разсипва бели страници, като пухчета от глухарче, по които да запиша разпилените си, капризни и грапави мисли за теб.
Ти си нежен лотосов цвят в средата на заскрежено езеро. Толкова красив, че аз като очаровано, вироглаво дете, изплъзнало се от контрола на майка си, искам да стигна до теб и да те докосна, да те откъсна, да те имам...
И впила поглед в онази искряща и толкова омагьосваща светлина, която струи сред ефирните ти листчета, напускам сигурния , но сив бряг и стъпвам върху леда.
Не искам да знам, че отдолу е бездна, виждам само теб...
И те искам повече от живота си.
Но ледът е тънък , като дантела и се руши под краката ми, студено е и ....
Къде е лотосът?
Мираж...
Който се разпада и изчезва.
Изчезва небето.
Изчезва брегът.
Слънцето.
Всичко.
И аз ...
Няма ме.
Всеки път...
Потъвам
и се давя - отново.
И отново.
Милите ти и  грижовни думи са капан. В който се улавях толкова пъти. Толкова много пъти.
Отново цъфтеше лотосът , в средата на леденото езеро.
Исках го.
Забравях.
Не исках да знам.
Умирах удавена и възкръсвах, за да мога да потъна отново.
И отново стоя на сивия бряг..., а там в средата на ледената дантела цъфти по-красиво и по-примамливо от всякога онова цвете.... Ти.
Музика. И светлина.
Но вече не знам дали те искам.
Този път ще остана на брега.
И просто ще те погледам отдалече.
Уморих се да умирам.

Жизнь – это мост, пройди по нему, но не строй на нем дом.

MoonLight

Блестящо.. уникално.. много оригинално.. вдъхновяващо.. Не знам какво друго да кажа!   [heart__]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

El veneno amargo

Жизнь – это мост, пройди по нему, но не строй на нем дом.

Ninsku_baby

Страхотно е ...  [heart__] Странно, описваш точно моята "любов" и всичко, което се случи с нея, той дори използваше парфюм с мирис на лотос ... само дето аз няма да остана на брега, ами както винаги ще се втурна към моя лотос, който така отчаяно копнея да вдишам  [love]
If i have changed it's because life made me to ...

El veneno amargo

Жизнь – это мост, пройди по нему, но не строй на нем дом.

Импресия

Много е хубаво! Проникновено е.  [cvetee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

chocolate_fairy

Благодаря, Гео, че извади на повърхността на времето това.

Много е красиво и вярвам, ако не всички ние, то поне почти всички ние сме имали своя лотос в средата на заскрежено езеро.

Прекрасно е  [inlovee]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.