Съжалявам...

[mariana_fairy]

      Той я целуна – светът спря за минута и слушаше сърцето й, после продължи. Изненадана, объркана, щастлива и нещастна, развълнувана – всичко това за 60 секунди. А после фигурата му изчезна в мрака, остана само спомена от топлите му устни и дланите му, докоснали рамото й на сбогуване. А после – часове, изпълнени ту със светли мисли, ту с мрачни. Грешка, спонтанност, лудост, живот и след това се родиха няколко реда написани, подписани и запечатани от нейните ръце и устни, оставили върху листа спомена за нейните мисли...
       ,,Истината е, че един поглед и ти си всичко,  което съм търсила. Твърде добър, за да те има. Твърде принципен, прям, отзивчив. Достатъчно деликатен, мил и възпитан, с вълшебни очи и усмивка, която влудява сърцето. Ти си един от хората, които не само ме чуват, а ме слушат и макар невинаги да мислим еднакво, то поне се разбираме. Ти си крайпътен ъгъл в живота ми, но често ъгълът може да се превърне в център... Ценя те прекалено много като човек, за да гледам на теб като мъж. Да не разваляме приятелството си с любов. Съжалявам... "

[NoMore]

Ехх, тюх... :)
В чакане, в очакване, в лутане и летене, и той дойде, и ти избяга с "приятели"  УМфф   [sradlio]

[mariana_fairy]

Ехх, тюх... :)
В чакане, в очакване, в лутане и летене, и той дойде, и ти избяга с "приятели"  УМфф   [sradlio]

Чета и се смея, ами... какво да кажа освен "Случва се", понякога се разминаваме на милиметри от това, което  най-силно искаме. А и приятелството е  не по-малко важно от любовта макар, че понякога двете не могат да "съжителстват" заедно си заслужава да опитаме заради себе си и заради човека отсреща. Ситуациите са много, но винаги съм смятала, че след любовта винаги може да има приятелство, че понякога от приятелството се ражда любов..., но има и случаи, когато трябва да се разминем с любовта и да не разваляме приятелството си с нея... Благодаря за всички мисли, които ми донесе с твоя коментар. Прегръдки от мен [heart__]