Синдрома "Наранен от бившата"

[kalista]

Как се справяме с него? Как да обясним на някого, че щом е бил наранен веднъж не значи, че всяка следваща има за цел да стори същото? Как се справяте с човек, който ви казва: "Не бързай да се влюбваш, защото аз няма да се влюбя в теб - просто вече съм такъв.."
За мен е адски глупаво да прехвърляш стари неща върху нови хора. Всеки човек е различен и това, което имаш с този човек е различно от това, което си имал с предния.
Как се свалят подобни прегради и се рушат такива стени?

Мисля, че накратко обясних за какво става дума.. Тааа това е хаха [lol]

[MiMiToOoOo]

Глупаво е да..но и аз съм била по-недоверчива, заради някои минали мои преживявания :) и глупаво, неглупаво - то просто си е защитна реакция..знам, че по този начин човека отсреща е доста наранен, заради човек от миналото...но с времето нещата се оправят :)
Сега вече, когато преди съм правила сравнение /и не само пред самата мен/ се чувствам ужасно за това...мисля си колко съм била глупава и на какво унижение и мъчение съм полагала човека до себе си...Той, който по никакъв начин не прилича на човека, с когото го сравнявах...няма база за сравнение изобщо...
А за въпроса - ако знаеш в какво точно се е провинявал предишния, с какво е наранил човека до теб, така с твоите  обратни действия и думи, с времето ще го убедиш, че всеки човек е различен и по минали хора от живота ни, не можем да съдим за настоящите и бъдещите..
Дай сега да легнем да умираме понеже сме се упарили от един, но нали "всички са еднакви" не можем да се доверим вече на никого :)

[Kristo]

Това го има доста и при момичетата - бившия им се е държал с тях като парцал, и те са предпазливи срещу всичко ново.

Моята реакция? Ако видя, че не се получава това, да променя мнението и за целия пол (като служа за положителен пример), а тя пак си знае нейното, направо не се занимавам с нея, а какво остава да търся връзка и прочие. Такива момичета сами се измъчват от старите си проблеми, отчасти защото не могат да забравят бившия. Ако ще страдат - по-добре да страдат сами, отколкото да се нагърбвам и аз. Според мен такива момичета, донякъде са си заслужили "нараняването" защото са били буквално слепи в любовта. Много привързаност не е на хубаво, и задължително после боли. Къде изчезна прагматизма и рационализма във любовта?

[maryel]

"Къде изчезна прагматизма и рационализма във любовта?"-не мисля че в любовта някога е имало място за подобни неща!!!
Мисля че всички вече сме чували прочутия цитат: ''Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда, не се превъзнася, не безобразничи..." и т.н., да не го цитирам цялото. В нея няма нищо рационално или прагматично, тя е стихия, понася ни на крилете си. Kristo ще ме извиняваш, но и ти самият говориш като адски наранен човек, само объркваш момичето. А на тебе мила kalista, какво да ти кажа?? Дай му време и разбиране на човека. Всеки преживял нещо такова има нужда от малко време за да се съвземе, да стъпи на крака. Ако наистина го обичаш, тайната е да си търпелива...Това е според мен. Но в никакъв случай не се отказвай толкова лесно, защото от опит ще ти кажа, че такива хора ако  отдадат сърцето си, след всичко което им се е случило, ще получиш най-всеотдайната любов която можеш да си представиш че съществува. Успех, мила! :kissoflove:

[dukessa]

Мда, търпение. Но да не продължава до безкрай това търпение и изчакване, защото през това време може да пропуснеш много по-смислени и заинтригуващи неща. И търпението си има граница, а някои по-слаби натури никога не се отърсват от гореспоменатия "синдром"? Или когато вече си мислиш, че са са отърсили и са готови за теб, то ти си загубил/а интерес от чакане.
Да се има предвид и тази ситуация!!!  [namigG]

[GaLLeRy]

Много ме заинтригува темата...
И наистина е адски, адски тъпо някой да носи отговорност за чужди минали грешки.В крайна сметка к'фо си му виновна , че не е могъл да си отваря очите по-широко... Според мен най-голямо значение има какво значи той за теб, и дали си струва да понасяш това...
Лично аз на това "Не бързай да се влюбваш, защото аз няма да се влюбя в теб - просто вече съм такъв.." ,
бих отговорила с просто и кратко "Довиждане" ...

[kalista]

Довиждане, ама честно казано не съм в период, в който много ми пука какво точно се случва около мен..
Просто искам да му покажа, че не трябва така да подхожда към момичетата - към мен и тези за напред..
Никой човек не е еднакъв с предния, никое чувство не е същото като предишното.
То всъщност решението е едно наистина - да покажеш чувства, привързаност, че може да ти се има доверие...
Но как се справяте с ината? [lol]

[MoonLight]

Калиста, мила.. От известно време чета какво пишеш по форума.. и въпреки, че не си ми казвала лично.. подразбрах горе-долу нещата. Поставям се на твое място ии горе-долу усещам за какво иде реч.. Само като го чета ми става криво, а представям си какво ти е на теб..

Искам да кажа.. относно темата. Теб ще те е страх да обичаш известно време, да.. Обаче едното нещо, което поне съм разбрала до сега е, че никой човек не е твое притежание.. за жалост. Имаш гадже от 5 месеца.. имаш съпруг от 25 години.. И двамата могат да си тръгнат.. Защото понякога нито времето, нито ситуацията, нито ти имаш вина за това. Нещата просто се случват, а ние просто ги изживяваме.. Гадно е.. смотано е.. нечестно е.. ИЗОБЩО не е честно. Обаче някой дава ли ти гаранция за нещо..? Не!

И аз те съветвам.. колкото по-рано осъзнаеш, че дори най-близкия ти приятел или гаджето ти са хора, които са до теб сега, но не знаеш утре къде ще са.. толкова по-лесно ще ти бъде всичко. Никой не ни е длъжен, колкото и да сме му дали.. никой не е наш, колкото и да го искаме. Боли.. супер много боли от това мислене.. Но понякога трябва да си го припомняме..

Пожелавам тиии.. в най-скоро време да забравиш, просто за да бъдеш щастлива! И не ти пожелавам веднага да дойде някой следващ, защото за момента ти още живееш за предишния.. Но някой ден и това ще стане.. И познай какво, това може да е бъдещия ти съпруг.. за цял живот.  [heart__]

А от утре започни да се усмихваш заради себе си, заради семейството и заради приятелите си.. Защото всички те са до теееб.. сигурна съм!  

[gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [gu6]

[Kristo]

Калиста, просто внимавай на кого си даваш сърцето. 90% от момчетата са... грубо ли е да използвам думата "кочове"? И за нещастие много момичета са увличат именно по тези момчета, които биха ги наранили. Един вид като онзи пример от учебниците по психология - като си на ръба на скалата те е страх, че може да ти се прииска да скочиш...

[kalista]

Никой не ни е длъжен, колкото и да сме му дали.. никой не е наш, колкото и да го искаме. 

Taка е, мамка му.. :((

Пределно ми е ясно.. Глупаво е.. Аз също постъпих адски необмислено и по детски.. Щом се разделихме с Тео, веднага се "залепих" за въпросното момче, заради което направих и темата.. Хванах се за него като удавник за сламка.. Но избрах буквално най-неподходящия.. Понеже, колкото и егоистично да звучи.. в момента имам нужда някой да ми даде поне малко от това, което ми даваше Тео... Обаче това момче, както вече казах - ще направи всичко, но е и това.. Всеки път, когато си мисля, че започваме да ставаме по-близки, че се появява нещо към мен от негова страна и той прави 2 крачки назад.. И си вдига наново всички стени, които съм успяла да съборя за въпросните 2 седмици примерно..

Тъпото е, че знам, че не може да има нищо кой знае какво между нас. Аз след Тео, той след нея.. Все призраци от миналото.. Обаче наистина ми се иска да вложа всичките си усилия в това да успеем.. Отново от егоистична точка.. Защото имам нуждата да се боря за някого. И странното е, че вярвам, че може да се получи нещо хубаво с времето, ама.. Тези проклети 2 крачки назад...

Малко обърнах темата на "Личната изповед на една форумка".. Съжалявам за което..  :)

[dukessa]

Не е егоистично според мен, а нормалния човешки стремеж към щастие. Всички искаме да сме щастливи и правим нещо, което понякога ни обърква или ние самите объркваме нещата, но това е естествено и трябва да се продължава по-нататък. По-лошият вариант е нищо да не правиш.  :)

[СлАДкО нЕпОнОсИм!!]

Нормално да го е страх някой да си позволи да се разкрие пред друго момиче,след като вече веднъж са го предали.Момчето е разкрило душата и сърцето си пред едно момиче,тя го е наранила,не го е оценила и му е разбила сърцето.Как да си позволи да бъде с друга и да и повярва,различни са момичетата,но по-добре да си защитен да не ти се случи отново.Гадно е това нито едно момиче не виновно,че някоя друга е наранила момчето с което е и сега той страни от любовта и чувствата,но това просто е така.До някъде е по-добре да гледаш на света с презрение и да не позволяваш никой да влезе в сърцето ти,прекрасно е когато го позволиш,но трябва да е на правилния човек.А не на някой който след 1 година ще ти каже,вече не съм сериозна съжалявам няма как да се получи.Трябва да намериш някой който иска същото като теб,да иска просто да си седите и да си говорите,да се гледате в очите и само с поглед да разбираш колко те обича и иска другия.Но момичетата си мислят,че всички момчета са само за ебането,а ние си мислим,че всички са курви и искат да ни наранят или поне тези на мойте години. :)

[dukessa]

 :) Последните няколко изречения от изказването ти мисля, че не са свързани с възрастта. Всичко пак опира до ценности, както и при кавалерството. Но има и вариант "само е***е", който обаче трябва да е предварително уговорен от двете страни, за да не стават недоразумения по-късно и да има разочарования.  [lol]

[danamari]

Тази тема не може да се изчерпа с 5 изречения. Болезнена, много е ранима, сърцето ти на прах да стане. Има необратими процеси, всичко се преживява индивидуално. Любовта е чувство неподвластно на пари и съвети. Само времето лекува раната и то много, много дълго.








И следващият път пиши на КИРИЛИЦА!