Пустиня от самота

[malkata_lady]

Различни хора,различни характери...Едни имат силата да се изправят срещу стаховете си,други ги крият дълбоко в себе си.Неувереността да изразиш същността си,да откриеш сродна душа правят живота празен и безсмислен.Приятелите не запълват липсата,даже понякога без да искат подклаждат чувството на изолация..Когато любовта я няма живота не е истински -съществуване без цел и без посока.Планета без живот.Има я,но е необитаема пустиня,заселена с миражи...илюзии и мечти;няма дъжд,сълзите не прокапват,защото знаят,че смисъл няма...Климътът също контрастира-денем е горещо -нощем студ и така един безкраен кръговрат И когато тишината завладее мрака идва краят...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

И това в раздел стихове?  [oops]

[неземен]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]
ТАКА Е...
Е и...Изхода е един и познат изход. Огледай се ослушай се и намери приятел истински, и всичко ще е ок. Ако не случиш с първия, втория, третия и...
Поне опитай...Защото страхът се лекува с повечко смелост.
ОГЛЕДАЙ СЕ ХУБАВО И СЕ ОСЛУШАЙ И ВСИЧКО ЩЕ Е ОК. За всеки влак има пътници, и за всяко гърне дядо Боже е създал похлупак(природен закон).
И В БИБИЛИЯТА Е НАПИСАНО. КОЙТО ТЪРСИ-НАМИРА.