Уроците, живота и аз

[Marchellka]

       Казват, че времето лекува, но някои болки остават вечни рани. Мъката е така жестока, че спира колелото на Съдбата и то започва да се върти на обратен ход. Пред очите, като на кинолента, се разиграва старият филм, привидно забравен. Нанася предишният удар, събужда старата тъга и  изжвяваш всичко отново.
Казват, че лошите спомени се изтриват, защото така е програмиран човешкият мозък. Но нима думата, злобната забележка, подхвърлена от поредният в живота ти може така лесно да бъде пренебрегната? Кръговратът на живота е еднакъв при всички и в даден етап осъзнаваш, че споменът за интригите е още жив. Изгаря те, унищожава те, умаловажава те.
          Чувала съм, че птичето на щастието каца само веднъж на твоето рамо. А ако го изпуснеш? Ако в този миг си вглъбен в проблемите си  и не успееш да усетиш нежното докосване?
          Учили са ме, че когато правя добро  то ще ми се върне и най - неочакваният човек ще ми подаде ръка. Добре де, аз правя добро, старая се да съм от полза, раздавам се до предела на силите си, а никой не оценява. Явно "Благодаря!" в наши дни е равносилно на самоубийство.
          Често ме питат защо съм такъв песимист? И аз винаги мълча. Не съм песимист, а реалист. За мен животът не е нито черен, нито бял, но не е и поредната забавна игра. Той е отговорност и сила, които носим  и трябва да пазим. Наричам нещата с истинските им имена и хоп - аз съм лош човек. А не е ли по - добре да има 10 като мен от колкото милиони като Нея - самозалъгващи се нищожества и лицемерни твари, стремящи се към джоба, вместо към сърцето ти.
          Случвало ми се е да ме мъмрят, защото имам остър език. А дали точно това ми качество не ме прави такава, каквато съм? Силните думи в подходящ момент разкриват мнение и интелект. Най - лесно е да изруаеш и да нагрубиш, но това ти гарантира само, че света ще види колко слаб си всъщност.
         Това съм аз - силна, пряма и директна. Личност, обстрелвана от всеобща омраза и подлагана на денонощно обсъждане. Един мъдър старец ме научи:"Не е важно да те запомнят всички. Важното е да успееш да оставиш в 1 поне следи, така че цял живот да те помни!". Това е и моята житейска мъдрост. Това е пътя, по който избрах да поема. Това е всичко, за което помолих Съдбата. Сутрен ставам, поглеждам навън и си казвам:" Още един ден в братски Сибир...но ще оцелея!". Знам, че им хора които държат на мен и такива, които ме мразят. Чувам, че има лицемери, които се вземат прекалено на сериозно. Но за всеки идва ден на ретроспекция и равносметка, когато чертае две графи - какво исках и какво имам. Ако са равни - достойно за уважение. Ако не са - животът продължава и  имаш цялото време на света да ги доведеш до баланс. Просто трябва да повярваш така, както аз самата повярвах!

[tonnny_bg]

Ти си качествен човек-гордей се с това.Много хора биха ти завидяли за силата и мъдроста ,която притежаваш! [bravisimo] [a taka] [inloveee]

[ivorysoul]

много хубаво, добре написано и мъдро...