Сън ли?

[Скитникът]

     " ...И тази сутрин се събудих.Отново усетих онова парещо чувство на загубеност в стомаха си и разбрах че това ще е един от онези дни...."
        Ангелът спря да чете историята на моя живот и ме попита:
- Ти, нещо, май си мислиш, че си загубен?- и явно неочакащ отговора застинал на устните ми продължи- Е ама то вие всички "творци" сте така. Загубени, нещастни, тъмни, страдащи. Хм. Комедианти. За мен вие сте комедианти.
         Най- после събрах смелост и го попитах ако може да ми каже естествено:
- А извинета дамо да попитам, аз защо съм тук? Нали, само ако може да ми кажете...
- Ето!- каза Ангелът - Поредният незнаещ. Тук си на предварително изслушване, глупако!!!
- Ама аз съм само на деветнадесет!- изломотих уплашен аз.
- Е, и? Бог дава на всеки псведо-товрец с искрица талант, шанс да Го види преди жените и пиенето да пратят въпросния творец в Ада.
- Много благодаря!- казах ядно аз и се обърнах.
- За нищо позьорче!- отговори присмехулно Ангелът- Айде, време е да си ходиш.
- А Бог? Покажи ми Бог!- казах аз разочарован.
- Е за какво?! Нали ти току- що му обърна гръб...- каза Ангелът и се усмихна- Няма смисъл да ме гледаш повече. Плюс това си първият с подобно отношение към държанието ми и печелиш една бонус-награда... Пътуване обратно до земята с всичките му там екстри. Какви ще видиш...
Тогава Ангелът- Бог щракна с пръсти и изведнъж аз се озовах в обгръщащата чернота на космическия студ. Не знам защо ама не беше студено. И тогава я видях. Цялостната картина на Вселената - картина на худижествените способности на моя доскорошен събеседник. Звездите блестяха с красотата на любовта а мрака увеличаваше контраста придаващ им крехкост и величие. Всяка една от тях беше прашинка, като докосването и ме караше да разбирам "Защо", "Кой" и "Как" е създал музите. Не можех а и не исках да описвам чувствата си в нищо другоо освен в цветове. Всеки допир със звездите слагаще по един нов цвят на душата ми- платно. По нея имаше река от синьо-лилаво, златисти щрихи, точици черно, червени квадратчета и розово-оранжеви акценти. И едно малко бяло неоцветено петънце.Тогава се появи моя събеседник и ми каза:
- Времето ти изтече. След 75 години ще се видим пак. Обаче внимавай какъв цвят ще е това бяло неоцветено петънце, защото ако не ми хареса лично ще те запозная със Зорницата...
- С кой?- попитах аз. Но вече падах. Край мен минаваха галактики, светове. Появи се и тя. Земята. Видях Европа. България. София. После и сградите станаха различими. НДК. Парламента. Цар Освободител. " Пиротска".
- Я, Д.Б. Пие кафе и пак не ми се е обадил. А какво ли прави Ангелът в момента?- И докато се питах това се стоварих на паважа.
  Сън. Събудих се. Всичко е било сън. Посегнах да се обадя на Д.Б. да пием по кафе на "Пиротска" и да му разкажа съня си когато GSM-a иззвъня:
-  О, колега как сме?- попита ме Д.Б.- Ако знаеш какъв сън сънувах... Аиде на по кафе на "Пиротска" и ще ти разкажа. Няма да повярваш...
                                       Сън ли?! Нещо не вярвам...

[`Fallen_Angel`]

 [a taka] [a taka]

[dylgokoska]

Уоу, страхотно е. Особено последните няколко реда, направо ..настрънах. Супер е :)

[SeXy^Girl^^]

Много е хубаво !!!  :kissoflove:

[Скитникът]

благодаря ви много приятели и знаете ли?! когато го написах никой не  го забеляза сега някой го видя... Явно тук сега е било времето да бъде прочетено...

[D`Eva]

Браво Скитник :)
Наистина пишеш много добре /щом те прочетох/  :p
Имаш талант момче и не само талант , имаш и мисъл, продължавай да пишеш .

[OvCeL4EnCetO]

много е хубаво! :)