Дуел № 24. - "Загърнат в мрак аз нося светлина"

[Gentiana]

Да погледнем какво се крие под плаща на загърналите се в мрак с този най-пресен дуел
"Загърнат в мрак аз нося светлина"

стих №1.

Прегърнала съм тъмното си тяло.
Вали една такава... самота.
За да попие през палтото ми в душата.
Бих засадила малко светлина

и в края на окото ми усмивка
да претопи отрано ледовете...
Една човешка, тъжна придобивка...
е любовта. Поисках цвете.

А вместо туй получих синина.
И дупка от куршум в душата.
Пожънах страшно много тъмнина
и тръгвам да намеря светлината.

стих №2.

Загърнат в мрак аз нося светлина,
И смърт и болка и сълзи.
Загърнат в ужас и във самота,
Ранен, и тих, умрял дори.
(Не смея да докосна светлината...)

А.
Там.
Накрая.
В ъгълчето на очите ти,
Се крие мъничко надежда,
Която, бавно си отива...
(като сълза пролята нахалост...)

[Dulce_Insoportabla]

На мен повече ми допадна Стих номер 1,макар че и 2 също е хубав.