За мъжете и приятелките

[mariana_fairy]

В този свят, в който мъжете са по-важни от приятелите всъщност можем ли да се доверим на някого?

       Поредната сутрин, в която се будя от телефона си със съобщение на гласовата ми поща: "Миличка съжалявам, че не се прибрах снощи, но ще поостана още малко при Пламен. Ще ми разкажеш какво те притеснява, когато се прибера". Една от любимите ми фрази - това се казва да ти започне добре деня, а после забравени документи, разлята чаша кафе върху любимия пуловер, мъмрене от шефа... и всичко това все на мен. Следобедът ми е залят от порой,следват гръмотевици, спря тока, е... , поне свещи имам. И докато стоя на прекрасната си тераса с изглед към града, с чаша джин в ръка,докато се опитвам да открия положителното от деня,  вратата се отключва и тя - моята приятелка и понастоящем съквартирантка се прибира, видимо щастлива и пийнала, спъва се в собствените си крака, чупи нокът, започва да мърмори, а аз проявявам разбиране и я слагам да спи... Допивам си джина и лягам.
          На сутринта ставам във видимо добро настроение, приятна италианска песен ме посреща по радиото, текстът е свързан с щастливия живот и с любовта... типично. Приготвям закуска - чаша сок, кафе, палачинки и с усмивка се запътвам да събудя моята сънла, но отново изненада - оставам неподвижна на прага, сякаш се удрям в стена, видими следи от удара няма, но аз го усещам. Какво да видя - повече отколкото искам от Пламен... Кога е влязъл не знам, кога ще си тръгне също... Извинявам се любезно, прибирам си обратно закуската и влизам в собствената си стая, единственото място, където мога да се скрия. А този Пламен аз добре го познавам, посредствен мъж, търсещ забавления и начин, по който възможно най-приятно да похарчи малкото пари, които изкарва - а как по-лесно и по-приятно ако не с пиене и жени. Е, какво да се прави, хора много, идеали много.
         Изпивам кафето, което не беше за мен набързо и отново на работа. А когато се прибирам, хаос, бъркотия и някъде там сред счупените чаши и чинии - бележка "Не ме чакай, няма да се прибирам". Чудя се какво е станало - два варианта или страст или скандал. Каквото и да е, моля се скоро да свърши, ако ми се живееше сама, щях да го направя.  От толкова много чакане забравих какво щях да й споделям... Все се питам какви приятелки са тези, които те пренебрегват заради мъже и отговорът е все един и същ - никакви. И тази вечер ще я споделя не с кого да е, а с чаша джин с много лед и парченце лимон, но темата за алкохола и жените е друга, нея друг път ще я чуете... От мен Чао и До скоро

[chocolate_fairy]

 [confused]

[mariana_fairy]

Страхотно е !
Поздравления!

Благодаря сладур  [inlovee]

[SimonaShtonova]

Както винаги - прекрасно  :)
[bravisimo]

П.С. Страхотен аватар :)))

[mariana_fairy]

Както винаги - прекрасно  :)
[bravisimo]

П.С. Страхотен аватар :)))

Благодаря за коментарчето, а снимката е на любимия ми фотограф, той е просто невероятен...  :)

[Qween of the black hearts]

Хареса ми ... реално е!

[mariana_fairy]

Хареса ми ... реално е!

Благодаря... да, такава е реалността понякога... Поздрави от мен [heart__]

[The_iMMortal_f]

Заслепена... Със същия проблем се сблъсквам и аз..
Ще отворят очите си някой ден и ще тичат при нас за утеха...
И ние отново ще им я дадем.. :) Такъв  в животът
Страхотно се е получило!

[MoonLight]

За жалост никой не ни е длъжен с нищо.. и колкото по-рано го раберем, толкова по-добре.. Хареса ми. :]

[Dulce_Insoportabla]

Хора всякакви по тоя свят,но се намират и истински приятелки или поне аз се надявам.
Иначе много добре описано.  [heart__]