И ти не ме разбра...

[mariana_fairy]

      Молих вятъра да ме отведе там, където не съществуваш, далеч отвъд света, където чувствата ги няма. Потъвам в душата ти, давя се, жаждата бавно ме убива... Желанията ми си тръгват от твоите нощи, бягам, не ме приласкавай, няма да се върна. Разпръснатата тишина натежа от изповедите ми, дори тя не иска да ме слуша вече. Изгубеното е изгубено...  
      Твоите истини  прегръщаха пустинята в мен, но пясъка ги погълна и не остана време за обичане и за живеене, пясъчните часовници не могат да връщат минутите...
      Отварям следващата страница - на нея е всичко, което не може да се изрече и напише, празнота, молитви, празното безбожие... Знаеш ли, че във всяко падане има причина да се стремиш нагоре... а какво ако следват само падания едно след друго и посоката е все надолу? - пак стремеж и болка от несбъдване...
      Хиляда километри и заключени врати, изгубени ключове, неразбиране, дрехи - съблечени, обичани, недоносени, загубени, откраднати, изсивели - като дните ни... Не можеш да ме промениш, нали затова ме заобича такава - своенравна, груба, пряма с изръбена душа и цветни мисли, с егоистични сънища и развързани стремежи...
      А сега какво и накъде? -  молих вятъра... той не ме послуша, дошъл е момента да тръгвам нанякъде, бързам, тръгвам си... и ти не ме разбра...  

[chocolate_fairy]

Все по-трудно става да открием онзи, който въобще разбира

Прекрасен текст, Миме  [heart__]

[Adventure]

Ако пропадането е все надолу и като се има в предвид това, че Земята е кръгла и се върти, то рано или късно ще се озовем отгоре.  [namigG]
Хубави думи си написала. Имаше една сентенция, която изплува в съзнанието ми "Има две трагедии в живота: едната е да изгубиш най-съкровеното си желание, другата е да го постигнеш"   [namigG]

[mariana_fairy]

Все по-трудно става да открием онзи, който въобще разбира

Прекрасен текст, Миме  [heart__]

Благодаря ти Рали... за разбирането... [heart__]

[mariana_fairy]

Ако пропадането е все надолу и като се има в предвид това, че Земята е кръгла и се върти, то рано или късно ще се озовем отгоре.  [namigG]
Хубави думи си написала. Имаше една сентенция, която изплува в съзнанието ми "Има две трагедии в живота: едната е да изгубиш най-съкровеното си желание, другата е да го постигнеш"   [namigG]

Добре казано - все някога трябва да се окажем отгоре... и аз се сетих за О. Уайлд, който казва, че "Бог но наказва, когато сбъдва молитвите ни"... никога не се знае, знае ли се...Благидаря за хубавите думи... Поздрави  [inlovee]

[SimonaShtonova]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[mariana_fairy]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

:) [heart__] :)

[mariana_fairy]

Прекрасно произведение!

Цветята са страхотни, мерси много  [heart__]

[mariana_fairy]

С тези цветни мисли, когато отвориш новата страница, с радост рисуваш цетовете на дъгата, строиш си своите мечти в празното - така ще изглеждат реални и недокоснати, несъобразени. Така че заряда в копнежа няма да умре в никой от нас !

Страхотно си го казал... Благодаря много за милите думи  [heart__]