Спомени от старата квартира

[beliqt_ricar]

В тъмната стая на леглото под завивките , лежах и си мислех за днешния ден. Скандалът на който станах свидетел преобърна живота ми само за един миг. Мъките започнаха съвсем наскоро и до този момент смятах , че съм намерил идеалния човек , с когото да споделя квартирата , която бях наел. Само месец след като дойдох да уча в този далечен град попаднах на колега , за когото не подозирах какъв номер ще да ми извърти. Хазайката беше дърта кукумявка , на която й личеше каква стока е всъщност. Наемът 50лв като сложим и 5 отгоре за ползване на баня и тоалетна. Стаята в този огромен апартамент беше малка и тясна с две легла , стар гардероб , едно диванче , голяма квадратна маса и две ракли. Терасата също беше тясна и дори не беше за пълно ползване , понеже хазайката си простираше дрехите там. Много капризна жена. Искаше ни по три лева за всяко къпане в нейната баня. Дълго я търпяхме , но не й вдигахме скандал , защото все още не бяхме си намерили друга квартира. По-скоро съквартиранта ми беше безотговорен и много мързелив. По цял ден спеше и не ходеше на лекции , а вечер ставаше да учи , но нищо не можеше да запомни. В последните ни дни заедно той получи безсъние и ме държеше до три , четири часа сутринта буден на светната лампа. Вече не издържах с него в една стая и се молех да си намерим гарсониера , та да можем да спим в отделни стаи и да не си пречим. Но на него не му се занимаваше с търсене на нова квартира и така си останахме със старата хазайка без да обръщаме внимание , че започнахме да плащаме водата и нейния ток. Тя започна да ни следи кой кога ходи до банята и тоалетната и после ни крещеше защо пускаме лампите вътре. Една сутрин съквартиранта ми не я изтърпя. Беше влязъл да се бръсне и лампата светеше. Хазайката му се развика да излиза и започна да му спира лампата. Той пак я пускаше , но тя отново я спираше. Тогава колегата ми излезе извън контрол и започнахме да си събираме багажа като го питах няколко пъти къде ще отидем , но той така и не ми отговори. Измъкнахме всички колеги от лекциите да ни помогнат с багажа. Занесохме го в общежитието при един приятел. Съквартиранта ми си отиде в своя град , а аз останах на сухо. Дълго търсих нова квартира , докато едни мои колеги не ми намериха малък приземен етаж при една възрастна дама. Тази квартира беше повече от добра. Стаята беше с две легла една секция , гардероб и маса. В коридора имаше два шкафа и чешма. Банята беше точно до стаята. Понеже бях сам трябваше да плащам двойно като за двама , докато не си намеря нов съквартирант. Такова намерение засега нямам и до днес живея в новата квартира без да имам проблеми с никого. След време , ако моят най-добър приятел дойде да учи тук , ще се радвам да сподели гарсониерата ми. И всяка вечер когато си лягам аз си мисля за всички усилия , от които се отървах – съквартиранта ми , който тормози някой друг с безотговорното си поведение и за хазайката , която от години преобръща града за да ме намери и да си получи нещата , които с колегата й бяхме откраднали. Но тя все още не ме е намерила и все още ще ме търси години след като завърша и напусна този град.