Когато

Started by dodic, January 17, 2006, 17:11:23 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic

Когато


Когато ми се плаче – плача,
но днес не мога и не знам защо,
нещо вътре ме разяжда,
някакво неукротимо зло.

Не мога болката да ти опиша,
стаена в моята душа,
безсилен съм, не ми се диша,
нямам сили даже да умра.

Някак примката се стяга,
още миг и ще се задуша,
надеждата далеч избяга,
остана само голата душа.

Остана само жалкото ми тяло,
след касапин – мъртва плът,
проклятие от жалкото начало,
довело до задънен път.

Когато ми се плаче, плача,
но днеска нямам сили за това,
нямам волята да дишам,
днес съм на ръба на пропастта.

Понякога, от себе си се скривам

tan4eto_lp

#1
Прекрасно е :)

sadness_MASTER

А трябва!Поплачи си,и олеква.Хубавко си е стихчето.Тъгата ражда такива....

neotrazima737

НЕВЕРОЯТНО Е СТИХ4ЕТО!  ВЕ4Е НЯКОЛКО ТВОИ ТВОРБИ 4ЕТА И МНОГО МИ ХАРЕСВАТ!  БРАВО ! ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА!!! [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [cvetee] [cvetee]

Gentiana

Quote from: dodic on January 17, 2006, 17:11:23 PM
Когато


Когато ми се плаче – плача,
но днес не мога и не знам защо,
нещо вътре ме разяжда,
някакво неукротимо зло.

Не мога болката да ти опиша,
стаена в моята душа,
безсилен съм, не ми се диша,
нямам сили даже да умра.

Някак примката се стяга,
още миг и ще се задуша,
надеждата далеч избяга,
остана само голата душа.

Остана само жалкото ми тяло,
след касапин – мъртва плът,
проклятие от жалкото начало,
довело до задънен път.

Когато ми се плаче, плача,
но днеска нямам сили за това,
нямам волята да дишам,
днес съм на ръба на пропастта.


Ръб на пропаст...Може би начало?!
Искам с теб да пробваме това.
Полет..., Птици...Тленно, жалко тяло
се превръща в НЕЩО след това.

Няма да заплача. Ти не плачеш.
Чувствам се свободна.Ами ти?
Важно е. Как много ти ми значиш.
Днес душа с душата ще лети.

Болка и несгоди ще забравим,
и лъжите, и продажен град.
Миг...Нирвана...Долу ще оставим
всичко тленно в грешния ни свят.

[devil4o]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

 [bravisimo] и на двамата!

krasimir

#6
Поздрави за стиха.  [a taka] Накара ме да се замисля.  [mhmm]


Съгласен съм със това
понякога във мъжките очи,
от болка..  капят сълзи.
Навеждаме от срам.. глави
да скрием... тези сълзи,
уж сме твърди.. като скали.
Ако жените ги видят...
ще разберат ли мъжките сълзи?
Как мислиш, ти ми кажи dodic ?

dodic

Благодаря ви.
Както пее Оазис "И мъжете също плачат", а дали ще разберат жените тези сълзи е една огромна питанка. Благодаря ти krasimir.
[namigG]
Понякога, от себе си се скривам

ivorysoul

много силно и хубаво отново:)
Let your soul be your pilot

everlasting

Много хубав и вдъхновяващ стих! [crying]  [a taka]
Защо една жена да не би разбрала сълзите, та хората плачат! А да плачеш е като пречистване, като малка смърт, след която отново се раждаш, за да продължиш мисията си...  [първо място] [първо място] [първо място]
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

dodic

Много добре казано  everlasting,
благодарности

[namigG]
Понякога, от себе си се скривам

reinbow

Прекрасно е! Поздрави, макар да е доста тъжничко, но пък тъгата ражда сълзи, а зълзите пречистват, така че плачи и нека след сълзите ти се раждат прекрасни стихове и красиви мигове [flowers]

repi-s-lychec

Quote from: dodic on January 18, 2006, 12:07:43 PM
Благодаря ви.
Както пее Оазис "И мъжете също плачат", а дали ще разберат жените тези сълзи е една огромна питанка. Благодаря ти krasimir.
[namigG]

На жените винаги проблема бил е,
че искат винаги и всичко да разбират
и от толкова разбиране
себе си престават да намират.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

teamote^

 [bravisimo] и на мен много ми хареса :) браво  [a taka]

Fiore

#14
Силно и въздействащо,особено финала.Интересно е да видиш как мъж може да изрази нещо толкова интимно,като мъката и сълзите.Наистина това се запомня.Браво :)А отговона на Gentiana представя едно наистина прекрасно продължение.Аз стихове не пиша,занимавам се с изобразително изкуство,но съм невероятна почитателка на подобни творби,които извират директно от душата на човека.Винаги позволявам на едно стихотворение да докосне сърцето ми.Много се радвам че попаднах на този форум,защото той ме вдъхновява и ми показва,че да имаш душа в днешно време не е проклятие,а благословия.Открих толкова много творби,които описват мен самата.Това е една от най-трудните задачи на твореца-да докосне сърцето на публиката.
Amor vincit omnia-Любовта побеждава всичко