Признанията на едно момче.

[G.M]

Едно объркано момче на тъжно и разочаровано от живота прекалено рано решава да промени начина си на живот.Решава,че е време да бъде друг защото въпреки,че има всичко което поиска,той не е щастлив самотен е има няколко приятели,но не се чувстав пълноценен.Той променя живота си коренно мести се,променя външния си вид,както и приятелите си.Иска вече да е мъж,иска всички да го харесват,иска да има много момичета и да им причинява болка,защото не вярва в любовта.Защото едно момиче го наранило и не разбрало,че той е чувствителен,мил,истински и до болка романтичен.За него тя става фикс идея иска да й причини болка някой ден.Той става друг оставя целия си живот и това какъв е бил преди в миналото.Започва да говори лъжи на момичетата за да ги има,говори им много мили неща,защото можеше,защото той беше мил,но не ги казваше защото ги чувстваше,а просто за да ги има.Когато получаваше някое момиче той бързо я сменяше,една след една и ден след ден живота му се обезсмисляше.Вече му беше скучно с момичетата можеше да има всяка,която поиска.Той реши да прави нещо друго имаше пари,но не му трябваха нямаше за какво вече да ги харчи и реши да направи живота си по-интересен,започна да се занимава с много лоши неща,просто заради тръпката,но не осъзнаваше,че е твърде малък за това,но той продължаваше.Заряза училището,започна да пие,да взима наркотици и да пропада много.И в този момент момичето което той искаше се върна при него и се опита да му помогне,но тя беше в същата дупка в която и той.След време момчето реши пак да бъде с много момичета,но вече беше много пропаднал,започна да обвинява онова момиче,че заради нея той е такъв и пак я остави въпреки,че я искаше.Той започна да се оправя,но беше озлобен не знаеше дали я обича,но това не го интересуваше просто беше безразличен и не вярващ в Любовта.Дните минаха както и момичетата в живота му,караше момичетата да се влюбват в него и след това ги изоставяше,той изгуби себе си.Забрави кой е бил,забрави онова сладко,щастливо и гърчаво момче което се смееше,забрави как ходеше в парка за да е сам и да почете,да се радва на природата и на света около него.Той беше съвсем друг интересуваше го само,какви дрехи ще си купи,какъв мотор ще има и с кое момиче ще бъде днес.Преди оценяваше малките неща,радваше се на всичко,сега нищо не можеше да го зарадва той беше фалшив,живееше в една измама,лъжеше другите но най-лошото беше,че лъжеше себе си.Една вечер той се прибираше и видя едно малко момиче което беше много щастливо той я погледна и видя колко е красива и реши защо и тя не бъде поредната единствена.Той се сближи с това момиче,станаха близки,но за него това беше игра не значеше нищо,но за малкото красиво момиче то значеше много.Момчето беше казало на момичето още в началото,че той не вярва в Любовта за него това е измама и че всички говорят за нея,но защо той не може,защо той не я е усетил.Момичето когато чуло тези думи решило,че ще го накара да повярва.След няколко месеца малкото момиче било много влюбено в това момче,обичала го до болка за нея той бил всичко.Но за него тя била поредната той искал онази за него тя била мечтата,за него тя била онази звезда която той не можел да докосне.Но момчето вече било се усъвършенствало и можело да има всяка както и неговата мечта той я получил,но имал и малкото момиче.Той избрал своята звезда и изоставил малкото момиче,тя била съркушена плачела непрестанно,но той се връщал и си тръгвал когато поискал и наранявал малкото момиче.Щом вече имал  своята мечта той разбрал,че не я иска и я изоставил.И отново за пореден път се върнал при малкото момиче,да продължи да си играе с чувствата й,тя започнала да прави всичко възможно той да се влюби в нея,да му покаже,че нейното малко сърце го обича,че за нея той е всичко.Момчето не вярвало,но ден след ден,седмица след седмица той започвал да се влюбва в нея и с всяка изминала минутва любовта му нараствала.Но естествено нещата се обърнали момичето за няколко месеца пораснало осъзнало,че той не си заслужава,тя го обичала,но не можела да позволи той да си играе отново с нея.Момчето било вече влюбено до полуда обичал я и бил истински,но тя не му вярвала,красивото момиче го беше страх,както ни е страх да се качим на най-високата и страшна върталежка в парка,въпреки че искаме да се повозим нас ни е страх да не паднем от високо,така момичето го  е страх да не й разбият сърцето отново.Тя не си позволява да се повози на тази върталежка а иска да го направи повече от всичко на света.Момчето продължава да се бори за любовта й да й доказва,че тя е единствената за него,но тя не му вярвала.Тя вече станала като него,а той се превърнал в същото мило,романтично и истинско момче.Ролите им  се размениха сега тя нараняваше него,а той плачеше и я чакаше да се върне.Тя си тръгваше и се връщаше постоянно запалваше огъня в сърцето му после го изоставяше и любовта му гореше,но той не позволяваше любовта му да изгори,защото искаше тази любов нуждаеше се от нея.Правеше всичко на което беше способен и момичето се върна при него и го за обича.Те бяха щастливи,влюбени и истински,но за кратко.Живота започна да им поднася много изненади и препядствия те се справяха със всичко заедно.Обичаха се за него тя беше по-красива от най-красивия диамант,по-нежна от най-нежната коприна,за него тя беше Принцеса и той се държеше с нея като такава.И тя го обичаше,но явно нейната любов не беше толкова силна,колкото неговата.Момчето не се беше променило напълно и правеше неща с които нараняваше своята Принцеса и тя му прощаваше,но със всяка лъжа и изневяра любовта и намаляваше.Но те бяха заедно и се бореха да бъдат заедно,неговите "приятели" му говореха против нея опитваха се да ги разделят, но те бяха заедно въпреки всичко и всички.Но проблемите им бяха много и ставаха все по-сериозни и те вече трябваше да мислят за бъдещето.Разбираха,че нямат бъдеще заедно и се опитваха,но момичето се пречупи тя не издържа и любовта и беше изчезнала от неговите лъжи и от всичко което ги заобикаляше.Те се разделиха и малкото смахното момче не можеше да живее без нея,беше много тъжен не спираше да тъжи за първата си любов искаше я,обичаше я,тя не съзнателно (а може би съзнателно) започна да го наранява много и той търпеше.Той й беше приятел въпреки,че я обичаш,беше до нея когато тя имаше нужда.Той вече беше изгубил приятелите си,защото в продължение на 1година той имаше време само за нея,вниманието му беше само за нея и за никой и нищо друго.Той беше до нея,когато тя беше тъжна и самотна,тя го търсеше само тогава,когато тя имаше нужда от нежност тя търсеше него,защото тя вече беше разбрала какъв е той в действителност и го искаше,но не за постоянно.Защото тя беше малка искаше да бъде и с други,искаше да преживее неща,които той вече беше преживял и той се примири с това,на него му стигаше това,че от време на време тя го търсеше.Той живееше с мисълта как тя ще му се обади,как ще го потърси и ще има нужда от него.Той реши какъв иска да бъде и избра правилния път,той стана по-зрял,порастна разбра че има Любов и ако не заради нещо друго то заради това да бъдеш щастлив за кратко си струва.И до днес това момче е до нея когато тя го поиска и въпреки,че това го убива малко,по-малко той е до нея винаги и завинаги !!
                                                                                                        BY Г.М

[G.M]

П.С  Целта на това,което съм написал не е да ви разкажа моята история и да се оплаквам,а това че всеки един от вас е преживял нещо подобно и по - някакъв начин ще отркие себе си в това което съм написал.

[chocolate_fairy]

Не го считай за критика.

Сюжетът е познат малко или много на повечето ни. Просто щеше да се получи много по-добре ако го беше вплел в история с герои. Не мисля, че щеше да загубиш, ако го беше приложил това.
Усмивки и добре дошъл  [heart__]