Да те обичам ме е страх... (Сънувал - несънувал)

[mariana_fairy]

Разплакан залез, тиха птича песен,
сънувал-несънувал, обичал - необичал,
какво по-истинско от подранила есен,
какво по-тъжно от едно отричане...
От очите ми потекоха реки солени,
няма кой да ги целува вече,
нещастие е да си влюбен в мене,
нещастие е да си ми обречен...
Аз нося мрак и дъх на печал в косите,
аз съм неразбиране, несподеленост плаха
проклета кукувица - все се скита
и няма никой, който да я чака...
И Бог оставих в мъничкия храм,
запалих две - три свещи,...грях...
аз нямам нищо, което да ти дам...
... да те обичам ме е страх...

[Don_NUTSO]

.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [oops] Това го бях изпуснала. Първите 4 реда са уникааални! [inlovee]

[mariana_fairy]

[oops] Това го бях изпуснала. Първите 4 реда са уникааални! [inlovee]

Благодаря, написано е отдавна, но все още ми носи едно особено настроение, когато го препрочитам  [gu6]

[Шантавела]

 [evala] Много е истинско

[mariana_fairy]

[evala] Много е истинско

Благодаря много  [shame]