Гримирана, буквално.. за теб!

[MoonLight]

Гримирана, буквално.. за теб!


Увод: От отчаяние е.. не от суета!

I.


   Погледнах към всичките ми гримове на тази блудкава дневна светлина.. Разпиляни бяха.. Повечето отворени и просто захвърлени така.. Отдавна не ми бяха трябвали! Не ми трябваха, защото ти и така си ме обичаше.. А сега реших да ги помоля пак за помощ, да ме разкрасят, да ме разкрасят за теб! Нали все се караме напоследък с него и усещам, че нещо не е както трябва. Та за това реших да пробвам с изкусителските номера или просто опитвам да се предпазя?
   Гримовете си стояха там.. поглъщаха светлината, не блестяха със собствена. Така си е! Фалшивата красота има временен ефект, но нали пак е нещо! Заблуждавам се, но.. по-добре още малко от колкото.. николко.
   Започнах с очната линия.. Имах няколко, но само тази беше черна. Трябваше да очертая безкрайното.. изворът на потопа от сълзи. Трябваше! Просто не можех да си позволя повече волности. Затворих клепача на окото ми и с плавни движения нанасях очната линия.. Добре се получаваше! Но беше много тънка.. как щеше да спре всички тези сълзи?! Взех и черния ми молив за очи, трябваше да съм сигурна! Ръката ми правеше доста по-сигурни движения, знаейки целта.. Но за миг потрепна и точно в крайчеца на окото направи криволичеща къса линия надолу.. По дяволите! Прилича на следа от сълза, адски реална. Не бива така, дори и на шега не бива! Веднага да се изтрие.. Повторния опит се оказа успешен. Очите ми придобиха по-хладен вид, загубиха несигурността си зад черните очертания. Ами така де! Трябва да има граница.. Сълзите трябва да спрат. Дано ти харесат, когато ме видиш! За теб са..

II.


   Огледалото започваше да си прави лоши шеги с мен. Сякаш само си чертаеше образите.. Каквито на него му се искаха! Или чакай малко.. Дали не бяха образите, които все беше виждал.. Ами да! Това обяснява защо стоя с тези зачервени очи и плача.. А косата ми е някак си необичайно разрошена.. Сякаш с дни не съм излизала от нас. Да, така беше. Но ти после дойде, каза ми ,,Извинявай" и на мен май ми мина. Простих ти и този път. Но нали любовта изисква жертви. Нищо, следващия път няма да правиш вече така!
   Оставих и очната линия, и молива. Спрях да обръщам внимание на образите и се съсредоточих върху задачата ми.. Да съм хубава.. да се предпазя ли.. Заогледах отново гримовете.. Ех, че бъркотия! Искам сега червило, трябва да имам червило! Иначе как ще ме целуне?! Грубо разбутвайки гримовете взех червилото – най-червеното от всички! Та нали така ще ме забележи много по-бързо. Махнах капачката и я захвърлих на пода, а тя издрънча остро. Глупава капачка! Загледах се в цвета.. Нали знаете колко е красив залеза и до какви горящи цветове достига?! Сякаш след миг небето ще пламне! Такова беше и това червено, сякаш след миг ще разгори пламъка в сърцето му, само да си го сложа! Завъртях го и то се показа.. почти неизползвано, къде ми е бил умът! Погледнах към огледалото и резкия поглед, който имах само чакаше да бъде подчертан с огнения цвят. Ръката ми взе да рисува по устните.. а те трепереха от вълнение. Усещаха допир, макар и не докосването на твоите устни до тях.. беше хладен, не като нежността, с която някога ме даряваше. Но напоследък и в твоите целувки се усещаше хладнината, те бяха свикнали.. аз също!  Продължих изкусно да извайвам фалшивата си красота.. Устните ми засияха.. така плътни, с такъв изкусителен цвят, така красиви..! Но чакай малко.. Пак им липсва нещо. По дяволите, усмихни се! Не.. не плачи, моля те, усмихни се! Ще развалиш грима, който току що направих.. Ето.. така е по-добре. Кой ще разбере, че и усмивката ми е фалшива.. само аз си знам!


III.



   Скъпа, оправи си косата! Не се оставяй на малките подробности да провалят перфектния ти план.. За сега, това което виждам в огледалото ми харесва, не спирай! Въпреки, че косата ми е така сладко разрошена, тя не може да остане в този вид.. и тя трябва да е перфектно пригладена и сресана.. Приличам на момичето, което сутрин ставаше с такава прическа.. след нощ изпълнена с любов. Ти винаги ми казваше, че съм адски красива така. А аз като пълна глупачка май ти повярвах! За какво му е на някой да харесва несъвършенството.. веднага да се поправи! Трябва косата ми да стане мека като сутринна трева след дълъг летен дъжд, валял през цялата нощ.. Взех четката за коса и с плавни движения започнах да сресвам дългите си коси, гледайки се в огледалото да не пропусна нещичко! Взирайки се, осъзнах нещо.. Това не беше достатъчно! Трябва ми още грим.. още по-хубава прическа.. Какво щях да правя? Не бях достатъчно съвършенна! Щях да полудея!

[Недовършено.]

[Naughty]

Браво  [cvetee] aplaus3

[me4tatelka]

Уау... Срази ме!  [ooooo]

[heart__] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[chocolate_fairy]

Красавице, довърши го  [inlovee]

[The Branded]

Да,да довърши го

[MoonLight]

Леле..  [inlovee] Не очаквах изобщо така да ви заинтригува..  [heart__]Благодаря ви за вниманието.. Ще гледам да го довърша скоро!  :kissoflove:

[Dulce_Insoportabla]

 [bravisimo] [bravisimo]

[SimonaShtonova]

 [ooooo] [heart__]
[cvetee]

[mariana_fairy]

Много е добро... Поздравления  [heart__]

[Qween of the black hearts]

малко е странно но е адски интересно и звучи в някакъв такъв много интересен стил давай продължение

[MoonLight]

IV.

 Всичката ми суета сякаш не ми беше достатъчна.. Започваше да ми действа като дрога – опияняващо и непреодолимо! Защото знаех, че може и повече! Но нека запазя спокойствие.. Имам още скрити оръжия, които само чакаха да бъдат използвани срещу врага.. а, така де – теб! От къде изобщо ми дойде думата ,,враг", та ти ме обичаш, а аз те обожавам!
 Обърнах се и трескаво започнах да ровя из стария скрин, криещ истински съкровища за истински кралици.. Имаше всевъзможни цветни и ефирни шалчета в елмазени и матови цветове, със сребърно-златисти нишки и адски фини! Докосвах ги и те сякаш се стичаха по пръстите ми като струя студена вода. Създаваха усещането за сила въпреки нежните си украски. Та кой бил устоял на едно такова нежно оръжие? Бързо омотах едното ми шалче около врата си.. Но не искаше да стои неподвижно! Постоянно го пригласях, исках да е симетрично, перфектно, съвършено, безупречно! Исках и аз да съм такава.. По-късно реших, че шалчето няма да бъде акцента върху малката ми магия да те омая пак..

V.

 Забивах нокти във всичките ми ненужни вехтории в този уж ,,кралски" скрин.. Пълна илюзия, лъжа дори! Изваждах какви ли не бижута, които на пръв поглед изглеждаха скъпоценни, а те просто блестяха с фалшива, пластмасова красота.. Дори помня как си ги бях накупувала на един градски панаир, имаше и цирк помня.. Ами да.. и това в момента е пълен цирк, а аз дали не приличам на онзи клоун, който всячески се опитва да се хареса на всички, изрисувал неистовата си усмивка на лицето с ярък грим? Нее.. Аз съм стилна и не залъгвам никого! Мога да бъда красива, мога да си те върна пак..
 Ето! Най-накрая нещо стойностно. Видях две сребристи, големи гривни – по една за двете ръце! Дори беше добре, че имаха своята стойност за мен, защото ти ми ги беше подарил! Да, помня така ясно, сякаш беше вчера. Нахлузих едната гривна, а тя едва мина през ръката ми.. за малко да полудея, ами ако не беше влязла?! Сложих си и другата, която влезе с още по-големи мъки, но все пак си беше на мястото.. Погледнах китките на ръцете си. Те бяха белязани с червени, груби линии от сегашните ми опити да успея да си сложа тези.. окови? Приличат досущ на окови! Ами да, погледни се в огледалото, приличаш на пленница, робиня.. Това значи ли, че той е моят господар?  Странна изкривена усмивка се появи на лицето ми, която дори аз не можех да си обясня. Нима ми харесва да съм в твой жесток  плен, окована и изгубила ума си по теб? Може би.. Но това не е важно сега!

VI.

   Казвала ли съм ти как бих направила всичко за теб? Знам че съм ти го казвала, но нека да ти го кажа пак.. Бих направила всичко за теб! Помниш ли онзи път, когато леко си изгори ръката, докато ми правеше сутрешното кафе? О, аз помня! Почувствах се толкова виновна и толкова нищожна в този момент. Та ТИ си изгори ръката, за да можеш да направиш кафе на МЕН! Ако питаш мен – непростимо. За това направих нещо, де да можеше да ме чуеш сега, да видиш колко те обичам.. Докато беше в другата стая и превързваше ръката си аз направих нещо за ТЕБ! Отидох до глупавия нагорещен котлон и без да ми мигне окото доближих ръката си до него, а само след секунда усещах пронизващата болка от изгореното. Вината, притъпявана от острата болка се изпари за секунди. И ето, че робинята пак бе послдвала господаря си. Жалко, че ти така и на разбра за изгореното, така и не разбра на какво съм готова за теб. Жалко..

VII.

   Стана полунощ. Наистина ли бяха минали всички тези часове? Тогава защо те няма още?! Ръцете ми започнаха да треперят от нервните възбудени окончания по тях.. Искаше ми се счупя нещо,  да извикам силно, да заплача дори! Седнах за секунда на земята и зарових ръце във вече безпомощното разрошените ми коси. Усещах как яростта напира в мен, а сълзите бяха първата и проява.. след това последва адски писък изтръгнат от най-дълбокото в мен. Сякаш някой от онези злобни зъболекари тъкмо беше уцелил нерва на оголения ми зъб. Подскочих от земята и със замах стоварих всичките си гримове на земята.  Всички те се разпиляха на пода и стана пълна бъркотия, именно същата бъркотия беше и в мен! Сенките се разпиляха по белия килим, но само черните оставиха следите си по него! Червеното ми червило се счупи и изцапа глупавите ми шалчета.. Взех едно от тях и го разкъсах на хиляди парченца, които се разлетяха нахално бавно покрай мен! Не понасях мудните неща, особено когато всичко в мен кипеше на най-високата си скорост.
  Адски разгневена заповядах на ръката ми да обере всичкия грим от лицето ми и с един прост замах той се размаза.. Лицето ми стана изкривено, но не в усмивка, а в неистов гняв! Отидох до прозореца и го отворих широко.. И сякаш напук на всичките ми надежди ти стоеше там, долу, с нея, прегърнати, смеещи се.. Боже.. Причерня ми! Хванах най-близкия стол до мен и с всичките си сили го запратих по ужасно голямото огледало. За секунди във въздуха полетяха хиляди остри парченца, а трясъкът беше невъобразим.. Сякаш и нещо в мен се счупи със същата поразителна сила, а аз не можех да го спася!
 Знам какво беше това – глупавото ми сърце. Как го позволих? Някой попита ли ме.. попита ли теб? А.. възмездие? А.. прошка..? Любовта ти? Тя къде отиде и тя ли така се разби? А аз така се постарах, но никой не видя? Защо беше сляп? Защо ти дадох всичко? Какво се случи изобщо?
.... си мислех аз през последния ми полет към теб.. надолу.. по десететажната ми сграда..

[Sexy_Scorpionka]

[sad3]  [spining heart]

Не знам какво да кажа... Прелест! 

[The Branded]

Красива си,дори в жестокостта...

[MoonLight]

Благодаря ви много за положителните оценки! Много се радвам, че ви е харесалооооо! : )))))  [heart__]

[chocolate_fairy]

 [6te mal4aaa]