Нощем когато...

[Tetradkata]

Нощем когато морето е спокойно и почти тихо,когато хората спят и сънуват най-съкровените си мечти,едно момиче стои на прозореца си и замислено гледа луната. Вижда отражението и в морския хоризонт и мечтае будна. Мечтае да открие утехата си в утрешния ден,да стихне болката и да поеме красивият път на живота. Тъгата и мъката и, породени от несподелената и любов отново предизвикват красиви спомени за така близкото минало. Минало в което очите и блестяха от щастие, косите и бяха обсипвани с целувки,а ръцете и прегръщаха нейният любим... Колко предишно и се виждаше всичко това и колко болезнено беше да си го спомни... Сега очите и блестят от тежките сълзи,които пареха бузите и горчиво докосваха устните и,косите и целуваше само вятъра,а ръцете бяха празно протегнати напред,чакащи миналото да се върне...
Тя знаеше,че я очакват още много такива нощи,но продължаваше да мечтае,да чака и да се надява... Нали надеждата беше единственото,което и остава! Ако сърцето го няма, на негово място, какво камък ли тя да постави? Той все някога ще се появи за нея или поне времето ще я освободи и може би ще и върне онези дни... [inlovee] [saddd] [burning heart]

[Tetradkata]

Нова съм за това бъдете милостиви   [namigG]

[chocolate_fairy]

За всичко има време, и за радост и тъга и за любов и нелюбов, всичко си има място. Крастота е когато имаме свободата да ги изживеем. Дано намериш нещо свое тук и истински го прегърнеш със сърцето си  [heart__]

[Tetradkata]

Благодаря ти много [heart__]