News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

По-здрав за интригантите :)))

Started by extina_talks, January 16, 2006, 22:28:27 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

extina_talks

Удивително е, колко е непримиримо влечението на хората към интриги, клюки,
изледване и на най-интимните подробности в живота ми. Много са тези, които
използват поверената им от мен информация, просто за да имат какво интересно
да кажат, без да изложат себе си на подбив. Да, наистина хитър похват -
скриваш собствените си постъпки, привички, чувства, като прехвърляш цялото
внимание върху друг. Оставаш неуязвин, а в същото време си в играта.
Общуват с теб, с намерение да разберат още нещичко за избраната, наивна
"жертвичка". "Жертвичка" ли, ами това не е съвсем точно. Аз съм една от най-
коментираните персони в даскало и въпреки това не се считам за "жертвичка"
на злите езици. Напротив, дори понякога е доста забавно да чуеш някоя доста
по-разкрасена и по-пикантна историйка за себе си. Между другото остановила
съм, че клюкарките не проверяват информацията и че верността е без значение на
това, което разправят. Техен приоритет е да "текат сочни клюкинки по жицата",
и ако някоя истрийка е твърде постна за ценителския им вкус, те разбира се
добавят необходимото количество от пиперливи детайли и описателни подсладите-
ли. Така например в ...., моята сексуалност и моят полов живот все още се
радва на един много висок рейтинг. Всичките ми секс игрички бяха популяризи-
рани в най-натуралния и най-нецензурния си вид. Ако проследим "легендата на
едно добро момиче с много задни мисли" ще установим следното...Още в средата
на първата ми година в ..... аз ставам първата (и една от малкото) осмелила се
да прави секс в пансиона и то с г-н X (100% чистокръвен женкар
от благородна порода сексуален хищник с нулево уважение към жените). Дори и
даскалите бяха осведомени с по-голяма точност от самата мен колко пъти сме се
чукали! Всяка сутрин, когато отивах на училище всички вече знаеха дали мина-
лата нощ съм правила секс или съм на сухо от еди колко си дни. Имам усещането,
че всички идваха на училище, само за да измерват големината на луфта ми и да
остановят ежедневната тенденция. Изглежда всичките тези хора бяха загрижени
повече за мен, отколкото за самите себе си- те можеха да не спят през нощта,
но трябва да подслушат какви са приглушените звуци, коите излизаха от стаята
на X, те можеха да закъснеят за час, но ще чуят последните клюки на мига.
Чувствам се звезда, която не е изживяла звездния си час, но се радва на същия
този интерес, който се проявява и към Дженифър Лопес, например. В даскало
почнаха да коментират бесните ми свирки, още преди да съм се пробвала в
оралния секс. Каква ирония или по-скоро какви пророчески таланти! Още преди
да сложим край с X, вече навсякъде се обсъждаше раздялата ни. Как да е.
Не издържах дълго време без секс и се изчуках със Y, тъкмо два пъти.
Той също като мен беше скъсал наскоро с гаджето си. Явно му беше любопитно,
до колко е безупречно поведенирто в леглото на едно добро момиче, което
задаволяваше сексуалните капризи на разюздания X не малко време. Да,
определено в даскало ми бе направена перфектната реклама. На всеки би му
било интересно да разбере, дали това прилежно момиче с висок упех и държание
на висота е такава мръсница, каквато я изкарваха всички. Чуках се със Y,
защото исках да опитам нещо различно от бивника на Глиги(упс... г-н Х), пък и вече го бях
прелъстила, защо да не се оставя и аз да бъда поне веднъж прелъстена?
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила

Angel Soul

Всичко това много хубаво, но защо оставам с впечатлението, че с това, което си написала , не разсъждаваш върху човешката природа, а по-скоро се опитваш да разпространиш славата си и тук? Толкова съществена част ли е това за теб самата, че държиш да те познават (и) по този начин?  [mhmm]

extina_talks

ха... виж това май го правя подсъзнателно. Може пък и да си права. Не знам...
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила

Angel Soul

Знаеш ли, неволно си спомних как когато бях малка като направех някоя беля и бързах сама да кажа какво съм свършила, преди някой още да е забелязал. Изтарикатявах се, защото така "наказанието", "обвинението" винаги беше по-малко, отколкото ако си затрая и после се разбере. Мисля си, че понякога и възрастните хора го правят, волно или неволно. Разпространявайки сами недостатъците си (независимо дали това са недостатъци в очите на околните или само плод на собственото ни изкривено чувство на вина), ние предварително тушираме удоволствието, което други хора биха получили от разпространяването на "голямата новина" .

extina_talks

мдам... ми... аз така и така направих, може да съм такава и онакава... хайде сега им кажете нещо ново :-)
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила