"Aнгелът, който не познаваше любовта" - запазено от стария форум !

[NoMore]

  Не знам дали повечето от вас помнят тази творба. Някой от вас съм разпитвал за този разказ, който остави в мен една доста добра илюзия от несподелената любов, която ме накара да съхраня произведението. :) И в очакване ... за неговото продължение, за съжаление такова не се появи. И в това очакване, станаха реформите във форума... от тогава много неща изчезнаха. Надявам се който знае тази творба и авторката, може да каже дали има продължението и знае кой е :) Don_Nutso надявам че може да знаеш нещо повече от мен .
 

""Разказът, който ще прочете по-долу, съдържа повече истина,
отколкото някой от вас може да предположи. Той бе вдъхновен
от една безкрайно красива , неочаквана и в същото време
толкова търсена любов."


              Aнгелът, който не познаваше любовта

Cлънцето залязваше зад хълма и плъзгаше последните си лъчи
по огледалната повърхност на езерото. В тихата вечер дори и
птиците бяха някак смълчани. От време на време само вятърът
разрошваше листата на дърветата, сякаш си играеше с тях. Тя
стоеше, седнала на брега на езерото, вперила поглед в
далечината. Огънят топлеше босите й крака. Чувайки шум от
настъпани съчки, тя се обърна към странника, който се
задаваше по пътеката, излизаща от гората.
– Здравей! – каза й той. – Казаха ми, че ти можеш да ми
помогнеш да намеря любовта. – приближи се и седна до огъня
странникът.
– Кой си ти? – попита тя, колкото да започне разговора. В
действителност не се интересуваше кой е той. Явно беше
просто един от хората, които понякога я търсеха за съвет.
Тя имаше славата, че помага на хора, които имаха любовни
проблеми или на онези, които никога не бяха имали такива и
сами ги търсеха. Повечето хора се нуждаеха просто от
окуражителна дума, други трябваше да видят света през очите
на своя любим, някои пък се влюбваха твърде често или не
можеха да разпознаят истинската любов от фалшивата.
– Аз съм Ангел – отговори й той.
– А имаш ли прякор? Как ти викат приятелите? Ще ми е
по-лесно да се обръщам към теб с галеното ти име или с
прякора ти.
– Аз нямам име – усмихна се той.
– Как така нямаш име? Нали току-що ми каза, че се казваш
Ангел?
– Не ме слушаш внимателно. – закачливата усмивка пак се
появи на устните му –казах ''Аз СЪМ ангел''.
Тя го погледна изпод вежди.
– Нима?
С течение на времето при нея бяха идвали всякакви образи, но
досега никой не беше твърдял, че е ангел. Нека си мисли, че
е ангел, каза си тя. Моята работа е да му помогна да намери
любовта, не да лекувам раздвоението на личността му.
– Кой ти каза за мен? – попита тя.
– Шефа.
– Че какъв е този шеф, дето е толкова загрижен за личния ти
живот?
– Нее, имам предвид ШЕФА. – повдигна вежди към небето той.
– Аха! – каза тя, потвърждавайки, че е разбрала, но всъщност
нищо не разбра. Все пак реши да играе неговата игра и едвам
сдържайки усмивката си, каза – Все пак нали знаеш разликата
между шизофрения и религиозност? Когато ти говориш с Бог,
това е религиозност. Когато Бог говори с теб, това е
шизофрения.
– Ха-ха-ха! – разсмя се искрено той. – Вие хората сте много
странни! Твърдите, че сте религиозни, вярвате, че ако черна
котка ви мине път, е на лош късмет, а когато някой ангел се
появи пред вас, казвате ''Ангели няма!''. Исус прави какви
ли не циркаджийски номера за да ви привлече вниманието,
Далай Лама книги прописа заради вас, а вие пак само чудеса
търсите, а истинското, духовното – отхвърляте! Ей затова ти
се появявам на сън! Ако ти се бях появил наяве, веднага да
си ме пратила в най-близката лудница!
– Насън? – учуди се тя. – Аз съм си много будна!
– Напротив! Когато се събудиш, ще разбереш, че това е било
само сън. – каза уверено той.
– Виж, не искам да споря с теб сега. Кажи ми защо си дошъл.
Щом там горе не могат да ти помогнат, работата май е
сериозна? – пошегува се тя.
– Ами... Не знам откъде да започна. Бях наказан от Шефа с
един земен живот. Нещо като урок, който трябва да науча.
Съдех влюбените прекалено сурово, вместо да им помагам и
накрая така оплесках нещата, че не само Архангел Михаил,
ами и големия Шеф вбесих.
– Ха-ха-ха! – разсмя се тя. Това момче имаше страхотно
въображение. Определено не беше като другите хора, които я
посещаваха. Не можеше да вижда ясно чертите на лицето му,
тъй като огънят беше между тях, но в него имаше нещо
интересно. Застана по турски, подхвърли му една ябълка и
взе друга за себе си.
– Разказвай, страннико! Какъв е проблемът ти? – подкани го
тя.
– Работата е там, че не знам какво е любов. – каза някак
тихо и като че ли засрамено той. – Ще ми помогнеш ли да
открия любовта? – повдигна глава и я погледна.
Беше любопитен защо го бяха пратили именно при нея. Та тя
изглеждаше твърде млада, за да дава съвети на някого. Какво
можеше да му покаже тя, което другите ангели не можеха?
Лицето й бе младо, почти детинско, жестовете й понякога
издаваха нетърпение и нервност, а говореше като някой,
който е преживял много лета. ''Може би е някоя от ония
вещици, които пият горчиви отвари, за да изглеждат млади''
– помислиси си той и се подсмихна.
– Ще ти помогна. – отговори му тя. – Но искам да ми
отговориш на един въпрос. Ангелите наистина ли имат криле?
– попита тя, разпръсквайки звънливия си смях.
– Крилете са метафора, създадена от хората. – каза той, като
се опитваше да определи дали тя все пак му вярва поне
мъничко или само се шегува с него. – Но ако толкова се
интересуваш, ще ти покажа нещо. Ела! – стана той и взе
ръката й в своята. – Не се страхувай, просто ми имай
доверие! – поведе я встрани от огъня...
Някъде в далечината тя чу звънене, което ставаше все
по-силно и по-силно, докато накрая осъзна, че е утро, а тя
лежи в леглото си. Какъв странен сън, помисли си тя и се
усмихна. Сънищата й всякога биваха забавни и необикновени,
но този беше толкова... истински. Колко жалко, че ангелите
не съществуват, помисли си тъжно тя и отметна завивката,
съжалявайки, че часовникът я събуди преди съня й да е
свършил.

Изгасяйки нощната лампа, тя си пожела отново да сънува
странника, който бе смутил съня й предната нощ. Споменът за
странния сън бе преследвал мислите й през целия ден.
Затвори очи и в главата й изплува силуета на странника.
Странно, помисли си тя, не запомних лицето му. Дълго се
мъчи да заспи, обръщайки се в леглото си неспокойно, преди
съзнанието й да я отнесе на брега на езерото от нейния
сън...
Вървеше към огъня на плажа и забеляза неговата фигура –
седеше по турски и гледаше право в нея, сякаш я чакаше.
– Вчера си отиде твърде бързо. – каза той – Не успях да ти
разкажа всичко.
– Съжалявам. – отвърна му тя – Часовникът ме събуди.
– Нали ти казах, че сънуваш. – усмихна й се той.
Тя наведе смутено глава – не знаеше как да му отговори.
,,Може би наистина е ангел? Или просто някой, който има
дарбата да влиза в чужди сънища, без да е поканен" помисли
си тя. Странно, но му имаше доверие. Нямаше вид на човек,
който лъже, въпреки невероятните неща, които твърдеше.
Разумът продължаваше да посява съмнения в нея, но сърцето й
беше напълно отворено за него. Реши да послуша сърцето, до
сега то не я беше заблуждавало.
Седна срещу него и хвана дланите му в своите:
– Искам да забравиш всичко, което мислиш, че знаеш за хората
или за любовта. Искам да забравиш за това, че имаш разум и
само да чувстваш! Любовта е чувство. Не се поддава на
логика или анализ макар, че аз ще те науча как да
анализираш това, което чувстваш. Аз не мога да ти кажа къде
или как да намериш любовта. Това е нещо, което зависи само
от теб.
Ангелът я погледна и се зачуди. Колко странна беше тази
жена. Дългите й коси блестяха на бледата лунна светлина.
Този път изглеждаше съсредоточена и решителна. Явно беше
решила да му помогне независимо от странните неща, които й
бе казал. Той издърпа ръцете си от нейните, стана и започна
да се разхожда назад-напред. През живота си се беше
сблъсквал с много трудности и беше свикнал да планира и
анализира действията си. Тя искаше от него да изостави
именно разума. Мисълта за това го накара да се чувства
несигурен.

– Не се притеснявай. - каза му тя – Липсата на логика ще
бъде заместена от силна интуиция. Логиката ти е нужна,
когато се занимаваш с материални неща. Интуицията ще ти
служи много по-добре що се отнася до чувства.
– Добре. – отвърна й той – оставям се в твоите ръце.
– Ти си особен случай. – каза му тя – Не знам откъде да
започна с теб. Обикновените хора идват с обикновени
проблеми, ти не си обикновен човек.
– Третирай ме като обикновен човек. И имай малко повече вяра
в способностите си – щом са ме изпратили при теб, значи
можеш да ми помогнеш. – усмихна й се окуражително той.
– Хммм, щом казаваш. – повдигна вежди тя. – Нека се
поразходим! Помага ми да мисля.
Станаха и започнаха да върват по брега на езерото.
– Има много видове любов. – започна тя – Когато обичаш само
тялото на някого, това е плътска любов...
– Ха, говориш ми за секс! – прекъсна я той – Сексът не е
любов!
– Не бързай толкова! – стрелна го укорително с поглед тя –
Понякога обичаш само душата на някого, хората му казват
''платоническа любов'' макар, че аз предпочитам израза
''приятелска обич''. В повечето случаи става въпрос просто
за хора, които споделят общи възгледи, имат сходни
навици... това ги сближава и ги кара да имат нужда един от
друг.
– Значи любовта е нужда от някого?
– Не съвсем. Когато човек е влюбен, той непрекъснато търси
човека, когото обича, но в същото време любовта изисква да
дадеш на другия свобода. Липсата на свобота и сливането с
другия за продължителен период от време е причина повечето
връзки да се разпадат бързо. Разбира се, има и много други
причини, но за това ще говорим друг път... Много хора
търсят идеалната любов, разбира се, като имат предвид
човек, с когото да могат да споделят както приятелски
чувства, така и сексуално сходство. И повечето я намират!
Но малко знаят как да я запазят. Любовта е като цвете – има
нужда от постоянни грижи, за да живее.
Има и любов, която аз наричам духовна любов. Духовната любов
е ... нека кажем ''сложна''. Трудно ще намеря думите да ти
я опиша. Понякога душите на двама човека се срещат и
сякаш... се разпознават. Такива хора се чувстват
изненадващо комфортно в присъствието на другия, дори и в
първите минути на запознанството. След това общуват много
лесно и изпитват голямо привличане един към друг. Когато
двамата са от същия пол обикновено възниква приятелство за
цял живот, а когато са мъж и жена е възможно привличането
да придобие много... физически измерения – усмихна се
закачливо тя. – Поради свободата, която те усещат , когато
общуват един с друг, те много лесно прекрачват границите на
чисто духовното и ако има наличие на сексуална
съвместимост, предпоставките за един наистина прекрасен
духовен съюз са наистина добри. Разбира се, това се случва
рядко, а дори и да се случи, подобни връзки са много
интензивни и ''изгарят'' много бързо. В любовта темпото е
много важно, макар че ''темпо'' е много субективно
казано... надявам се да не те обърквам прекалено в теории.
Както ти казах, любовта се чувства, не се анализира.
– Никога не съм се замислял за това. – каза той – Винаги съм
действал на принципа на опита и пробата.
– И в това няма нищо лошо. – отвърна му тя – Стига да си
извличаш поука от всяка проба и да си наясно какво търсиш.
В същото време не търси определен идеал – никога няма да го
намериш! Бих те посъветвала да търсиш първо елемента на
сходство с... която и да е тя, а след това да решиш доколко
тя е подходящ партнъор за теб. Така времето, прекарано в
търсене, никога няма да е напразно – дори и да не намериш
любовта, ще си заобиколен от интересни хора и приятели –
смигна му тя – И все пак, искам да ти задам един въпрос.
– Да? – каза той.
– Ами... как така си ангел, а не знаеш какво е любов? Нали
за да помагаш на хората, трябва да го правиш с любов?
– Не е точно така – погледна я развеселен той. Със сигурност
я беше впечатлил, за му задава такива въпроси! Винаги го
удивляваше любопитството на хората. – Да помагаме е нашата
работа. Тя е продиктувана от желание да се въведе
справедливост и да се даде шанс на хората да проявят
доброто в себе си. Аз интуитивно знам какво е редно да се
направи в дадена ситуация, дали е удачно да се намесвам в
нечия съдба или не. А ти как разбираш какъв съвет да дадеш
на хората?
– Мисля, че просто знам. – отговори му тя – Много от нещата
идват с опита, но това, което разбрах за себе си е, че в
любовта има закони, които не трябва да нарушаваш. Ако го
направиш, ще бъдеш нещастен, дори и да имаш любовта.
– Например? – попита я той.
– Можеш да правиш почти всичко, стига да не нараняваш други
хора.

Изведнъж тя се озова на улица, пълна с хора. Бягаше, мъчейки
се да се скрие в тълпата. Сърцето й бе сковано от ужас. Не
разбираше какво става. Къде изчезна гората, езерото? Къде е
ангелът и какво прави тя на тази улица? Обърканият й ум се
луташе, опитвайки да намери решение, когато нечия ръка я
сграбчи и издърпа. Тя не се съпротиви, дори и да искаше,
всичко се случи твърде бързо, за да реагира. Усети, сякаш
преминава през мъгла, а след това... се озова отново на
брега на езерото. Ангелът все още държеше ръката й и я
гледаше някак укорително.
– Какво по дяволите стана току-що? – попита задъхана.
– Стана това, че поради някаква причина ти загуби доверие в
мен и избяга. Озова се в един от кошмарите си. Искам да
знам защо! Нима не бях искрен с теб? Нима не разтворих
сърцето си пред теб?
Тя все още се мъчеше да вникне в думите му, но забеляза
болката в очите му. ,,Странно, загуби част от блясъка си"
каза си тя. Осъзна, че мислейки за него, винаги го бе
виждала като някой, от когото струи светлина.
– Ангелите са светлина, чиста енергия – не са ли те учили в
училище?! – каза той, сякаш за да се заяде.
''Страхотно! И мислите ми може да чете!'' с раздразнение си
помисли тя.
– Обещавам да не го правя повече! – звакачливо й се усмихна
ангелът – И все пак понякога помага. – ритна камъче,
чудейки се какво да прави с нея. Всички хора ли бяха
толкова недоверчиви? Или просто тя бе такава.
– Извинявай! – наведе глава тя – Предполагам, че за момент
разумът ми надделя и реших, че каквото или който и да си,
не е безопасно за мен да съм толкова близо.
– ''Толкова близо''? Какво имаш предвид?
– Хм, не ти трябва да знаеш! – отвърна му.

Вятърът разбъркваше косите й и носеше мириса на нощ. Огънят
бе останал далеч от тях и студът сковаваше тялото й. Не
искаше да му причинява болка и сега разбра, какво му бе
причинила с недоверието си. Той посегна към нея и повдигна
брадичката й, докосвайки леко лицето й с пръсти.
– Не искам да се чувстваш виновна. – каза й той – Чувството
на вина замъглява съзнанието и му пречи да види решенията.
Когато ангелът отдръпна ръката си, тя осъзна, че той бе
премахнал чувството на тежест от нея. Тя не се запита как,
вече започваше да свиква с мисълта, че той е различен.
– Ела! Искам да те заведа някъде! – каза й той и усмивка
озари лицето му.
Хвана ръката й и отново се озоваха на различно място. Беше
прекрасен слънчев ден. Намираха се в градина, пълна с
цветя. Отнякъде се носеше песента на птица. Заведе я в
ниша, където бе поместена голяма люлка.
– Всеки има щастлива градина, където отива, за да бъде
спокоен. В ума си, имам предвид. Това е моята щастлива
градина. Градината на някои хора е просто голо поле, при
други е изпълнена с рози. Някои хора дори си ''построяват''
дом, но аз не усещам нужда от това. За мен да си построиш
дом в щастливата градина означава наличие на страх, което
само по себе си е абсурдно – нали си във въображаема
градина. – усмихна се той.
– Предполагам, че брега на езерото е моята градина тогава. –
каза тя.
– Хммм, в твоята градина има много страх и неизвестност
тогава. – погледна я той – От какво толкова те е страх?
– Страх ме е от себе си... Страх ме е, че може да пожелая
неща, които не са възможни или които не са добри. Понякога
ме е страх от силата на емоциите ми.
– Толкова ли е лошо да чувстваш? – попита я ангелът с
неразбиране.
– Способността да чувстваш е колкото дарба, толкова и
проклятие! – отвърна тя. – Зависи как я използваш. Силната
любов лесно може да бъде превърната в силна омраза. Любовта
може да е също толкова разрушителна, колкото и омразата.
Как усещаш например птиците, които пеят в твоята градина?
– Те ми носят голяма радост! Когато пеят, сякаш пея аз! –
отговори й.
– А как би се почувствал, ако някои ден те отлетят и никога
повече не се върнат?
– Първо раздразнен, после ядосан, а накрая... много тъжен,
вероятно.
– Именно – любовта носи както радост, така и тъга – усмихна
се тя.

Тя затвори очи и се отпусна назад. Чувстваше се толкова
добре с ангела. Сякаш не само тя учеше него, а и той – нея.
В очите на хората тя винаги бе силната, мъдрата, онази,
която раздава съвети. Разбира се, самата тя изпитваше
голяма доза неувереност по отношение на себе си, както и
всеки друг. Ангелът като че ли й помагаше да да намери себе
си, отгатваше страховете й и бе способен да ги лекува.

Стана от пейката и започна да се разхожда. Имаше нещо, което
я караше да бяга от него, осъзна тя и това съвсем не беше
страх. Може би точно обратното. ''Един ден ще го науча на
всичко, което знам и той ще си отиде...'' – с тъга си
помисли тя. Бе започнала да свиква той да се появява в
сънищата й, дори го очакваше. А това не беше добър знак.

И така, ангелът продължаваше да учи за любовта. Вече знаеше
какви ли не правила за това как трябва да се държи в
присъствието на жена. ,,Бъди духовит, но не се смей през
цялото време; бъди загадъчен, но не потаен; не подарявай
каквото и да е цвете - изучи вкусовете й, ако искаш да я
впечатлиш..." беше му казала тя. Разбира се, всичко това
имаше малко смисъл за него. Особено след като тя му каза,
че дори и да научи всички правила, това съвсем не означава,
че ще има успех в любовта. ,,Страхотно!" – помисли си той –
,,Толкова усилия и за какво?"
Понякога той предпочиташе вместо да слуша нещата, които тя
му разказва, да наблюдава нея. Харесваше му, когато
вглъбена в темата, тя се опитваше да му обяснява нещата.
Погледът й се рееше в далечината, жестовете й ставаха
въодушевени, а речта й – припряна. Той се забавляваше с
това да я прекъсва и да й задава глупави въпроси. Понякога
тя се хващаше на уловката и с видимо раздразнение
обясняваше очевидното, докато той не я прекъсваше със смях.
Друг път обаче само укорително го поглеждаше и му даваше да
разбере, че не й е до шеги.
Постепенно ангелът свикна с присъствието й. Харесваше му
дори само когато стояха до огъня на самотния плаж и
мълчаха. Тогава забравяше кой е, забравяше и всички
задължения, които го очакваха. Имаше нощи, в които тя не се
появяваше. Той никога не я попита за причината. Разбираше,
че тя го държи съзнателно на разстоение, но не знаеше защо.
Тези нощи бяха най-самотните нощи за него. Винаги оставаше
да я чака до зори, жадувайки за присъствието й.

Веднъж той я попита:
– Ти винаги ми говориш за духовната страна на любовта. Искам
да разбера и за плътската любов!
– Ахааа... – поклати глава тя. – Опасявам се, че това ще
трябва да научиш другаде! – усмихна се многозначително тя.
– Другаде?! – учуди се той. – Защо не при теб? Беседите с
теб са истинско удоволствие!
– Ха-ха-ха! – разсмя се тя. – Тези неща не се учат с беседи!
Ако беше така, всеки да е майстор!... Но не се притеснявай
– ако усвоиш всичко, което съм ти казвала, плътската любов
ще ти се стори детска игра!
– И все пак-защо плътската любов е толкова важна за
хората?-настоя той.
– Защото тя завършва процеса на сливане на две души –
отговори му тя. – Някои секти считат, че духовно
просветление може да бъде постигнато единствено по време на
акта с любимия. Други дори твърдят, че това е единствения
момент, в който човек може да придобие усещане за рая!
– Хихихи! – подсмихна се той – Какви глупости само измислят
хората!
– Дали? – повдигна вежди тя и със сериозен тон му каза – Не
забравяй кой те е изпратил при мен! Сигурно си има дяволски
добра причина!
– Хмм... – замисли се той – Може и да си права!
В този момент смехът му секна.

– Много си вироглав! – каза му тя. – И ме предизвикваш!.. Ще
направя малко изключение за теб ...

Ангелът я погледна с неразбиране. Тя да го опровергае ли се
опитваше?
– Затвори очи и се отпусни! – каза тя и застана срещу него.
Ангелът се подчини, макар и изпълнен със скептицизъм.
– Нека слухът ти долавя само вълните, които се разбиват в
брега. Нека кожата ти чувства само бриза, който я гали.

Ангелът се подчини и спокойствие завладя душата му. Тя
посегна към устните му и нежно ги проследи с показалец.
Погали с опакото на дланта си страните му, а след това
спусна ръцете си надолу по неговите рамене и погали ръцете
му. После тя се повдигна леко на пръсти и положи устни
върху неговите. Целуна го леко амурчето
и лицето му придоби важно изражение.
-Да видим.-отвърна ангелът заинтригуван.
-Ако питаш мен...ти не ме питаш де...ама все пак...ако питаш
мен... твоята учителка е готина мацка-смигна закачливо
амурчето.
-Ей!-спусна се след него ангелът,-само да те хвана, ще ти
откъсна едно по едно всичките перца от крилете!
-Хе,хе,хе!-заливаше се от смях амурчето, опитвайки се да
лети бързо -Защо си толкова докачлив, а? Да не би да си
влюбен в нея?-извика то и отдалечавайки се, се шмугна в
един облак.

Крилете на ангела изведнъж увиснаха и и той тупна на
най-близкия облак. ''Влюбен?!''-озадачи се той. Глупаво
амурче, как може да му вкарва такива идеи в главата! Но
какво може да се очаква от едно амурче? Те си бяха такива.
Само забъркваха любовни коктейли и после се забавляваха ,
наблюдавайки отстрани!

''А не мислиш ли постоянно за нея?'', обаждаше се вътрешният
му глас, ''Не жадуваш ли онази единствена целувка, която
никоя друга не можа да ти дари? Не искаш ли да галиш
косите, меки като коприна? Или да прегърнеш снагата, нежна
като вейка от върба?'' Бавно, ангелът сведе глава и осъзна,
че той никога не бе търсил просто Любов. Бе търсил Нейната
любов. Ах, колко много искаше сега да полети и да я намери!
Да й разкаже да чувствата си ! Да танцува с нея на морския
бряг до безкрай!... И след това си спомни, че тя го бе
отпратила. Че му бе казала да не я търси повече. Значи тя
не ме обича, помисли си ангелът и отново посърна.

Ден след ден, ангелът се терзаеше . Почти решаваше да посети
сънищата й отново и после се отказваше в последния момент.
Ами ако тя го отпратеше за втори път? Може би така беше
по-добре, да не знае. Така винаги щеше да се надява.

Един ден обаче ангелът осъзна, че повече не би могъл да
издържи . Реши, че само ще я погледа отгоре. За мъничко. За
секунда, а може би минута. А може би час? ''Поне
ден!''-каза си в крайна сметка той и литна. Нямаше да се
появи с съня й, както преди -така тя би разбрала за
присъствието му. Просто щеше да я погледа отгоре.

Затваряйки очи, ангелът се съсредоточи , за да открие душата
на момичето. За него всяка човешка душа беше единствена и
неповторима. В душата на един преобладаваше черният цвят,
друг искреше в златистожълто или аленочервено, но в
повечето случаи цветовете се преплитаха и само тук-таме
някой надделяваше. Ангелът се гмурна сред цветовото
многообразие и дълго търси душата на момичето, която
самотно блещукаше в безкрая. ''Като звездичка!''-помисли си
той и топла усмивка се разля върху устните му.

Тя спеше в леглото си и сънуваше неспокойни сънища. Будеше
се често, а после заспиваше трудно. Месеци наред неутихващ
копнеж измъчваше сърцето й. Колко трудно се оказа да
забрави ангела! Опита всичко- зарина се с работа, излизаше
с приятели, взе си куче, което да й прави
компания...Напразно. Накрая просто прие, че трябва да се
научи да живее с тъгата в сърцето си. Понякога просто
затваряше очи и се опитваше да възстанови спомените от
сънищата си. Тогава за миг виждаше очите му, чуваше благия
му глас и усещаше докосването на дланта му. Единствено
тогава хората около нея забелязваха плаха усмивка да играе
по устните й.

Когато ангелът намери душата й, той се спусна бавно над нея
и постепенно видя силуета на заспалото й тяло. Седна на
леглото и дълго гледа лицето й, което носеше отпечатъка на
мъката в душата й. Погали косите й и тя въздъхна тихо в
съня си. ''Каквото и да тежи на душата ти, звездичке, аз ще
го поема и сънят ти ще е вече спокоен!''-каза ангелът и я
помилва с поглед. Пое дълбоко дъх и в миг усети как
всичката болка от нея преминава в него. В същия миг
изражението на нейното лице сякаш се отпусна, а дишането й
стана равномерно.

Ангелът се сви под тежестта на нейната болка , която го
изгаряше отвътре. Бавно, той наложи на сърцето си да
изхвърли чернотата на мъката, а после обви тялото на
момичето със своята аура. Остана така до сутринта,
притихнал, слял ритъма на сърцето си с нейния..

                       .......:::::to be
continue::::.........
za  jalost shte 4akam i dr moje bi posledna 4ast . "

[Qween of the black hearts]

Имам спомен че съм го чела... но не мога да се сетя за автора... иначе е страхотен разказ